Колко филма и сериала с Марчело Мастрояни има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 6 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Марчело Мастрояни: пълна филмография
Marcello Mastroianni
Филми, сериали и роли на Марчело Мастрояни, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
6
свързани заглавия
1
добавяния в любими
2 463
преглеждания
Филми и сериали
6
Филмография на Марчело Мастрояни
Най-новите свързани заглавия са Три живота и една смърт (1996), Отвъд облаците (1995), Pret-a-Porter (1994), Уморени хора (1992), Голямото плюскане (1973).
Показани са 6 свързани заглавия за избрания филтър.
Архив на участията
Всички роли на Марчело Мастрояни
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- Voyage to the Beginning of the World (1997) – Manoel
- Три живота и една смърт / Three Lives and Only One Death (1996) – Mateo Strano
- According to Pereira (1995) – Pereira
- Отвъд облаците / Beyond the Clouds (1995) – The Man of All Vices
- One Hundred and One Nights (1995) – L'ami italien
- A che punto è la notte (1994) – Salvatore Santamaria
- Ready to Wear (1994) – Sergei (Sergio)
- 1, 2, 3, Freeze (1993) – Constantin Laspada, le père
- I Don't Want to Talk About It (1993) – Ludovico D'Andrea
- Уморени хора / Used People (1992) – Joe Meledandri
- A Fine Romance (1991) – Mr. Cesareo Grimaldi
- The Children Thief (1991) – Bigua
- The Suspended Step of the Stork (1991) – Missing Politician
- Everybody's Fine (1990) – Matteo Scuro
- Towards Evening (1990) – Prof. Bruschi
- Che ora è (1989) – Marcello, The Father
- Splendor (1989) – Jordan
- Miss Arizona (1988) – Rozsnyai Sándor
- Piazza Navona (1988) – Marcello Mastroianni
- Dark Eyes (1987) – Romano
- Intervista (1987) – Marcello Mastroianni
- NEM (1987)
- Ginger & Fred (1986) – Pippo 'Fred' Botticella
- The Beekeeper (1986) – Spyros
- Big Deal After 20 Years (1985) – Tiberio
- Cinecittà Cinecittà (1985) – Marcello Mastroianni
- Maccheroni (1985) – Antonio Jasiello
- The Two Lives of Mattia Pascal (1985) – Mattia Pascal
- Henry IV (1984) – Enrico IV
- Gabriela (1983) – Nacib
- The General of the Dead Army (1983) – General Ariosto
- The Story of Piera (1983) – Lorenzo
- Beyond the Door (1982) – Enrico Sommi
- That Night in Varennes (1982) – Casanova - Chevalier de Seingalt
- The Last Horror Film (1982) – Marcello Mastroianni
- Fantasma d'amore (1981) – Nino Monti
- The Skin (1981) – Curzio Malaparte
- City of Women (1980) – Snàporaz
- La terrazza (1980) – Luigi
- Atrocious Tales of Love and Death (1979) – Raffaele Capece
- Traffic Jam (1979) – Marco Montefoschi
- Blood Feud (1978) – Rosario Maria Spallone
- Bye Bye Monkey (1978) – Luigi Nocello
- Le mani sporche (1978) – Hoederer
- Stay as You Are (1978) – Giulio Marengo
- A Special Day (1977) – Gabriele
- Double Murder (1977) – Bruno Baldassarre
- Wifemistress (1977) – Luigi De Angelis
- Lunatics and Lovers (1976) – Marchese Luca Maria
- Signore e signori, buonanotte (1976) – Paolo T. Fiume the TG3 Speaker
- Todo modo (1976) – Don Gaetano
- Down the Ancient Stairs (1975) – Professor Bonaccorsi
- Gun Moll (1975) – Charlie Colletto
- The Divine Nymph (1975) – Michele Barra
- The Sunday Woman (1975) – Commissioner Salvatore Santamaria
- Allonsanfan (1974) – Fulvio Imbriani
- Don't Touch the White Woman! (1974) – Le général George A. Custer
- We All Loved Each Other So Much (1974) – Marcello Mastroianni
- A Slightly Pregnant Man (1973) – Marco Mazetti
- Dirty Weekend (1973) – Giulio Borsi
- Massacre in Rome (1973) – Father Pietro Antonelli
- Salut l'artiste (1973) – Nicolas Montei
- The Big Feast (1973) – Marcello
- 1870 (1972) – Augusto Parenti
- Liza (1972) – Giorgio
- Roma (1972) – Marcello Mastroianni
- What? (1972) – Alex
- It Only Happens to Others (1971) – Marcello
- My Name Is Rocco Papaleo (1971) – Rocco
- Rowan & Martin's Laugh-In (1971) – Guest Performer
- Scipio the African (1971) (1971) – Scipio Africanus
- Giuochi particolari (1970) – Sandro
- Leo the Last (1970) – Leo
- Sunflower (1970) – Antonio
- The Pizza Triangle (1970) – Oreste Nardi
- The Priest's Wife (1970) – Don Mario
- A Place for Lovers (1968) – Valerio
- Diamonds for Breakfast (1968) – Grand Duke Nicholas Wladimirovitch Goduno
- Ghosts, Italian Style (1967) – Il fantasma
- The Man with the Balloons (1967) – Mario Fuggetta
- The Stranger (1967) – Arthur Meursault
- Me, Me, Me... and the Others (1966) – Peppino Moratti
- Shoot Loud, Louder... I Don't Understand (1966) – Alberto Saporito
- The Poppy Is Also a Flower (1966) – Inspector Mosca
- Casanova 70 (1965) – Il maggiore Andrea Rossi-Colombotti
- Kiss the Other Sheik (1965) – Mario
- The 10th Victim (1965) – Marcello Poletti
- Marriage Italian Style (1964) – Domenico Soriano
- 8½ (1963) – Guido Anselmi
- The Organizer (1963) – Professor Sinigaglia
- Yesterday, Today and Tomorrow (1963) – Carmine Sbaratti
- A Very Private Affair (1962) – Fabio Rinaldi
- Family Diary (1962) – Enrico
- Divorce Italian Style (1961) – Il barone Ferdinando Cefalù
- Ghosts of Rome (1961) – Reginaldo di Roviano
- La Notte (1961) – Giovanni Pontano
- The Assassin (1961) – Alfredo Martelli
- Adua and Her Friends (1960) – Piero Salvagni
- Bell' Antonio (1960) – Antonio Magnano
- La Dolce Vita (1960) – Marcello Rubini
- Ferdinando I° re di Napoli (1959) – Gennarino
- Il nemico di mia moglie (1959) – Marco Tornabuoni
- The Law (1959) – Enrico Tosso - l'agronomo
- Tutti innamorati (1959) – Giovanni Mazzanti
- Amore e guai... (1958) – Franco
- Big Deal on Madonna Street (1958) – Tiberio Braschi
- Love on the Riviera (1958) – Marcello Mazzoni
- Un ettaro di cielo (1958) – Severino Balestra
- A Tailor's Maid (1957) – Cesare Marchetti
- Il medico e lo stregone (1957) – Dr. Francesco Marchetti
- Il momento più bello (1957) – Pietro Valeri
- Sand, Love and Salt (1957) – Piero - il pescatore
- White Nights (1957) – Mario
- The Bigamist (1956) – Mario De Santis
- What a Woman! (1956) – Corrado Betti
- Native Drums (1955) – Alessandrini
- The Miller's Beautiful Wife (1955) – Luca - suo marito
- Chronicle of Poor Lovers (1954) – Ugo
- Giorni d'amore (1954) – Pasquale Droppio
- House of Ricordi (1954) – Gaetano Donizetti
- La schiava del peccato (1954) – Giulio Franchi
- The Anatomy of Love (1954) – Il marito di Maria
- The Island Princess (1954) – Hernán
- Too Bad She's Bad (1954) – Paolo
- Febbre di vivere (1953) – Daniele Massa
- Il viale della speranza (1953) – Mario
- La valigia dei sogni (1953)
- Lulù (1953) – Soletti
- Non è mai troppo tardi (1953) – Riccardo
- Gli eroi della domenica (1952) – Carlo Vagnetti
- Penne nere (1952) – Pietro 'Pieri' Cossutti
- Sensualita (1952) – Carlo Sartori
- The Eternal Chain (1952) – Walter Ronchi
- Three Girls from Rome (1952) – Marcello Sartori
- Tragico ritorno (1952) – Marco
- A Tale of Five Women (1951) – Aldo Mazzetti
- Parigi è sempre Parigi (1951) – Marcello Venturi
- A Dog's Life (1950) – Carlo Danesi - il fidanzato di Franca
- Atto di accusa (1950) – Renato La Torre
- Contro la legge (1950) – Marcello
- Cuori sul mare (1950) – Massimo Falchetti
- Sunday in August (1950) – Ercole
- Vent'anni (1949)
- Vertigine d'amore (1949)
- Caccia all'uomo (1948) – Un revoluzionario
- Tempesta su Parigi (1948) – Un rivoluzionario
- The Children Are Watching Us (1943) – Extra
- Una storia d'amore (1942) – Extra
- Marionette (1939) – Extra
Продуцент
- The Stranger (1967) – producer
- Shoot Loud, Louder... I Don't Understand (1966) – producer
- Contro la legge (1950) – associate producer
За личността
Биография на Марчело Мастрояни
Марчело Мастрояни е роден на 28 септември 1924 г. в малкото италианско градче Фонтана Лири, но семейството му скоро се премества първо в Торино, а след това в Рим. Израснал в Италия между две войни, Мастрояни още като младеж проявява страст към киното и театъра. По време на Втората световна война е изпратен в германски трудов лагер, но успява да избяга и се укрива във Венеция – преживяване, което оставя дълбока следа в неговия мироглед и чувствителност.
Кариерата му започва скромно – първата му поява на екрана е като статист във филма *Marionette* (1939). След войната започва работа в италианския отдел на „Eagle Lion Films“ и се присъединява към театрална трупа в Рим, където бързо е забелязан от легендарния режисьор Лукино Висконти. Именно Висконти става негов първи ментор и му поверява ролята във филма *Бели нощи* (1957), адаптация по Достоевски, а малко по-късно Мастрояни впечатлява критиците и с участието си в комедията на Марио Моничели *Голямото ограбване на улица Мадона* (1958).
Истинският пробив обаче идва през 1960 г., когато Федерико Фелини го избира за главната роля в *Сладък живот*. Образът на очарователния, но изморен от блясъка журналист Марчело Рубини се превръща в емблема на италианското кино и ражда архетипа на „латинския любовник“. Самият Мастрояни често се противопоставя на този етикет, избирайки роли на уязвими, чувствителни и съзерцателни мъже, далеч от повърхностния чар.
През следващите десетилетия актьорът се превръща в символ на златната епоха на италианското кино. Отново работи с Фелини в шедьоврите *Осем и половина* (1963), където изиграва режисьор в творческа криза, и *Джинджър и Фред* (1986), където заедно с Джулиета Мазина създава носталгичен портрет на остаряващи артисти. Сред други значими роли са умореният писател в *Нощта* (1961) на Антониони, измъченият млад мъж в *Красивият Антонио* (1960), и емигриралият принц в *Последният Лео* (1970) на Джон Бурман.
Особено запомнящо се е изпълнението му в *Един особен ден* (1977) на Еторе Скола, където заедно със София Лорен пресъздава крехка, човешка връзка между самотна домакиня и чувствителен интелектуалец, преследван заради своята хомосексуалност. Тази роля му носи една от трите номинации за „Оскар“, наред с *Развод по италиански* (1961) и *Тъмни очи* (1987).
Мастрояни успява да съчетае интелектуалност, самоирония и дълбока емоционалност, което го прави любим не само на италианската публика, но и на световната кинообщност. През последните години от живота си работи с изявени европейски режисьори като Тео Ангелопулос, Бертран Блие и Раул Руис, който му поверява последната му блестяща роля в *Три живота и само една смърт* (1996).
Марчело Мастрояни умира същата година в Париж от рак на панкреаса, оставяйки след себе си богато наследство – над 140 филма и един неподражаем стил на актьорска игра, в който меланхолията и чарът вървят ръка за ръка. За поколения киномани той остава символ на италианската елегантност и човечност – актьор, който превърна уязвимостта в най-голямата си сила.
Бързи отговори