Легендата Клаудия Кардинале си отиде на 87

| |

Снимка: Keystone/Hulton Archive/Getty Images

Клаудия Кардинале, една от най-обичаните и чаровни звезди на италианското кино, позната от класики като „Осем и половина“ на Федерико Фелини, „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“ на Лукино Висконти, уестърна на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ и комедията „Розовата Пантера“, е починала на 87 години.

Новината бе потвърдена от нейния агент пред AFP, който заяви: „Тя ни оставя наследството на свободна и вдъхновяваща жена – като артист и като човек.“ Кардинале е издъхнала в Немур, близо до Париж.

Ранни роли и пробив в Европа

Още в началото на кариерата си Кардинале впечатлява с присъствието си. В „Роко и неговите братя“ успява да се открои сред забележителни актьорски изпълнения, а в „Гепардът“ се превръща в истински екранен символ на чувственост и енергия.

В шедьовъра „Осем и половина“ на Фелини тя е загадъчната муза на Марчело Мастрояни – едновременно ефирна, съблазнителна и недостижима. Ролята й остава емблематична за европейското кино от 60-те.

Кардинале се снима и във френското приключение „Картуш“ (1963) с Жан-Пол Белмондо, където чарът и гласът й впечатляват не само публиката, но и критиците. Същата година влиза и в „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс като принцеса Дала – героиня, която става част от легендарната поредица.

От уестърни до минисериали

Снимка: AP

През 1966 г. участва в уестърна „Професионалистите“ редом до Бърт Ланкастър и Лий Марвин. В „Имало едно време на Запад“ на Леоне нейният образ на бивша проститутка, сблъскала се с трагедия и загуба, е сред най-силните женски роли в жанра.

Телевизионната публика я запомня като жената, уловена в прегрешение, в култовата минисериална екранизация „Исус от Назарет“ (1977), както и от американската продукция „Принцеса Дейзи“ (1983). В „Фицкарлдо“ на Вернер Херцог (1982) тя отново доказва своята смелост да приема нестандартни и трудни роли.

Живот, белязан от сила и предизвикателства

Клаудия Жозефина Роза Кардинале е родена в Тунис в семейство на сицилианци. Говорела е френски, тунизийски арабски и сицилиански – италианският идва по-късно, когато вече получава роли в Италия.

Като тийнейджърка преживява тежка лична травма – след изнасилване ражда своя син Патрик, когото дълго време представя за брат, за да избегне скандал. „Принудиха ме да приема тази лъжа, за да запазя кариерата си“, споделя години по-късно.

Продължава обаче напред – подписва договор с продуцента Франко Кристалди, който става и неин съпруг (1966–1975). Още в края на 50-те години вече е изгряваща звезда – с участия в „Големият обир на Виа Мадона“ (1958) и редица италиански продукции.

Дълга и плодотворна кариера

Снимка: IMDb

През следващите десетилетия Кардинале не спира да снима. Работи с режисьори като Марко Белокио („Енрико IV“), участва в международни продукции, включително „Художникът и моделът“ (2012) и „Ефи Грей“ (2014).

Актрисата често е казвала: „Най-неприятното днес е, че щом една актриса навърши 60, я изхвърлят. Аз съм на 79 и продължавам да работя – не заради парите, а за да помагам на младите режисьори.“

Отличия и признание

Кардинале е удостоена с най-престижните отличия в света на киното – почетен „Златен лъв“ във Венеция (1993), „Златна мечка“ за цялостно творчество в Берлин (2002), кариерен „Давид“ в Италия (1997), както и многобройни награди за отделни роли.

Наследството

Клаудия Кардинале оставя след себе си две деца и десетки незабравими образи – жената, която носеше едновременно чувственост, сила и неподправена магия на екрана.