Сигналът е изпратен!
Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Мини Биография
Въпреки че в продължение на почти десетилетие е бил на лондонската сцена и се е снимал в няколко филма, Майкъл Шийн не е открит от американската публика до възторженото му превъплъщение в ролята на Волфганг Амадеус Моцарт през 1999 г. във възраждането на "Амадеус" на Бродуей.
Шийн е роден в Нюпорт, Уелс, като единствен син на Айрин (Томас) и Мейрик Шийн. Чаровният, къдрокос актьор израства като момче от средната класа в работническия град Порт Талбот, Уелс. Макар че родителите му работят в сферата на персонала, те споделят със сина си дълбоката си любов към актьорството, като по-късно в живота си Мейрик Шийн се радва на известен успех като имитатор на Джак Никълсън.
Като младеж Майкъл Шийн се отказва от възможността да продължи евентуална професионална футболна кариера, като предпочита да последва стъпките на Даниел Дей-Люис и Патрик Стюарт, посещавайки театралното училище Bristol Old Vic вместо университет. През втората година от обучението си печели престижната стипендия "Лорънс Оливие" за постоянни изключителни изпълнения. Докато Шийн все още учи, той получава ключова роля срещу сценичната легенда Ванеса Редгрейв във филма на Мартин Шърман "Когато тя танцуваше" (1991 г.). Той напуска училището по-рано, за да дебютира на Уест Енд, и оттогава заслепява публиката и критиката с интензивните си и страстни изпълнения. Сред най-запомнящите се негови роли са "Ромео" в "Ромео и Жулиета", главната роля в постановката на "Пир Гинт" на Кралската шекспирова компания на Юкио Нинагава през 1994 г. и "Джими Портър", както в регионалната постановка през 1994 г., така и в лондонското възраждане на "Погледни назад с гняв" през 1999 г. Критик от лондонския "Таймс" порицава мултимедийната постановка на "Peer Gynt", но хвали Шийн за способността му да изразява "удивителна жизненост въпреки безжизнената режисура". Във връзка с изпълнението на Шийн в "Погледни назад с гняв", Сюзанна Клап от The Observer го приветства за "светлинното му качество" и способността му да бъде едновременно и пламенен, и защитен. Шийн също така успя да раздвижи езиците на критиците с умелото си изпълнение на ролята на "Хенри V" - роля, която традиционно не се дава на слаб, момчешки изглеждащ актьор. Един писател се възхищава: "Шийн, променлив и отзивчив в едно отлично изпълнение, ни показа вълнението на властта и завоеванието".
През 1993 г. Шийн се присъединява към трупата "Cheek By Jowl" и е номиниран за наградата на Иън Чарлзън за изпълнението си в "Don't Fool with Love". Същата година той се изявява като психически нестабилен мъж, който се забърква в заговор за отвличане в "Галоуглас" (1993 г.), сериал на Би Би Си в три части, излъчен в САЩ по "Мистерия!" на PBS през 1995 г. Актьорът получава първата си роля в игрален филм през 1994 г., като играе лакея на д-р Джекил в "Мери Рейли" (1996 г.) срещу Джон Малкович и Джулия Робъртс, но този филм излиза по кината едва през 1996 г., година след като е заснет и пуснат вторият филм на Шийн - "Отело" (1995 г.). Може би най-запомнящата му се роля на големия екран към този момент обаче е "Робърт Рос", някогашният любовник на Оскар Уайлд, в биографичния филм "Уайлд" (1997). Ще го видим и в британския пътнически филм "Heartlands" (2002 г.) в ролята на Марк Ади.
Горещ от успеха на "Амадеус", Шийн започва да трупа още по-значими роли на големия екран, като се снима с Хийт Леджър, Уес Бентли и Кейт Хъдсън в "Четирите пера" (2002) и получава главна роля с Кейт Бекинсейл в екшън-хорър блокбъстъра "Подземен свят" (2003), както и поддържащи роли в "Bright Young Things" (2003), "Timeline" (2003) и като британския премиер Тони Блеър във филма на режисьора Стивън Фриърс "Кралицата" (2006). След това Шийн получава добри оценки в ролята на рокзвезда, която се развежда, като открадва сцени от Пиърс Броснан и Джулиан Мур в романтичната комедия "Закони на привличането" (2004).
Отново на сцената, актьорът печели възторжени отзиви за ролята си на "Калигула" в Лондон, за която печели наградата Evening Standard и наградата на Кръга на критиците за най-добър актьор, както и номинация за престижната награда "Лорънс Оливие". - И.И. превод
Шийн е роден в Нюпорт, Уелс, като единствен син на Айрин (Томас) и Мейрик Шийн. Чаровният, къдрокос актьор израства като момче от средната класа в работническия град Порт Талбот, Уелс. Макар че родителите му работят в сферата на персонала, те споделят със сина си дълбоката си любов към актьорството, като по-късно в живота си Мейрик Шийн се радва на известен успех като имитатор на Джак Никълсън.
Като младеж Майкъл Шийн се отказва от възможността да продължи евентуална професионална футболна кариера, като предпочита да последва стъпките на Даниел Дей-Люис и Патрик Стюарт, посещавайки театралното училище Bristol Old Vic вместо университет. През втората година от обучението си печели престижната стипендия "Лорънс Оливие" за постоянни изключителни изпълнения. Докато Шийн все още учи, той получава ключова роля срещу сценичната легенда Ванеса Редгрейв във филма на Мартин Шърман "Когато тя танцуваше" (1991 г.). Той напуска училището по-рано, за да дебютира на Уест Енд, и оттогава заслепява публиката и критиката с интензивните си и страстни изпълнения. Сред най-запомнящите се негови роли са "Ромео" в "Ромео и Жулиета", главната роля в постановката на "Пир Гинт" на Кралската шекспирова компания на Юкио Нинагава през 1994 г. и "Джими Портър", както в регионалната постановка през 1994 г., така и в лондонското възраждане на "Погледни назад с гняв" през 1999 г. Критик от лондонския "Таймс" порицава мултимедийната постановка на "Peer Gynt", но хвали Шийн за способността му да изразява "удивителна жизненост въпреки безжизнената режисура". Във връзка с изпълнението на Шийн в "Погледни назад с гняв", Сюзанна Клап от The Observer го приветства за "светлинното му качество" и способността му да бъде едновременно и пламенен, и защитен. Шийн също така успя да раздвижи езиците на критиците с умелото си изпълнение на ролята на "Хенри V" - роля, която традиционно не се дава на слаб, момчешки изглеждащ актьор. Един писател се възхищава: "Шийн, променлив и отзивчив в едно отлично изпълнение, ни показа вълнението на властта и завоеванието".
През 1993 г. Шийн се присъединява към трупата "Cheek By Jowl" и е номиниран за наградата на Иън Чарлзън за изпълнението си в "Don't Fool with Love". Същата година той се изявява като психически нестабилен мъж, който се забърква в заговор за отвличане в "Галоуглас" (1993 г.), сериал на Би Би Си в три части, излъчен в САЩ по "Мистерия!" на PBS през 1995 г. Актьорът получава първата си роля в игрален филм през 1994 г., като играе лакея на д-р Джекил в "Мери Рейли" (1996 г.) срещу Джон Малкович и Джулия Робъртс, но този филм излиза по кината едва през 1996 г., година след като е заснет и пуснат вторият филм на Шийн - "Отело" (1995 г.). Може би най-запомнящата му се роля на големия екран към този момент обаче е "Робърт Рос", някогашният любовник на Оскар Уайлд, в биографичния филм "Уайлд" (1997). Ще го видим и в британския пътнически филм "Heartlands" (2002 г.) в ролята на Марк Ади.
Горещ от успеха на "Амадеус", Шийн започва да трупа още по-значими роли на големия екран, като се снима с Хийт Леджър, Уес Бентли и Кейт Хъдсън в "Четирите пера" (2002) и получава главна роля с Кейт Бекинсейл в екшън-хорър блокбъстъра "Подземен свят" (2003), както и поддържащи роли в "Bright Young Things" (2003), "Timeline" (2003) и като британския премиер Тони Блеър във филма на режисьора Стивън Фриърс "Кралицата" (2006). След това Шийн получава добри оценки в ролята на рокзвезда, която се развежда, като открадва сцени от Пиърс Броснан и Джулиан Мур в романтичната комедия "Закони на привличането" (2004).
Отново на сцената, актьорът печели възторжени отзиви за ролята си на "Калигула" в Лондон, за която печели наградата Evening Standard и наградата на Кръга на критиците за най-добър актьор, както и номинация за престижната награда "Лорънс Оливие". - И.И. превод
Случаен филмСтатии
Ще гледат
Последно изгледани
