Хю Грант / Hugh Grant

Хю Грант, едно от най-известните британски лица, е еднакво забавен както на екрана, така и в реалния живот, и има достатъчно чувство за хумор, за да преживее медийната лудост. Известен е с ролите си във филмите "Четири сватби и едно погребение" (1994 г.) с Анди Макдауъл, "Нотинг Хил" (1999 г.) с Джулия Робъртс и "Музика и текст" (2007 г.) с Дрю Баримор, както и с други свои творби.

Роден е като Хю Джон Мънго Грант на 9 септември 1960 г. в Хамърсмит, Лондон, Обединеното кралство. Майка му, Фивола Сюзън (Маклейн), е учителка. Баща му, Джеймс Мъри Грант, е художник и продавач на килими, а дядо му е в британската армия по време на Втората световна война. Той е предимно от шотландски и английски произход, с много скорошни предци, които са били видни военни. Младият Грант се увлича по литературата и актьорското майсторство. Той печели стипендия за Оксфорд, като през 1979 г. постъпва в Ню Колидж. Там участва в студентската драма и обмисля кариера на историк на изкуството. След Оксфорд отказва стипендия за следдипломна квалификация по история на изкуството в института "Курто" в Лондон и се съсредоточава върху актьорската си кариера. През 1982 г., още като студент, Грант дебютира на големия екран във филма "Привилегировани" (1982) на режисьора Майкъл Хофман.

Пробивът на Грант идва с главната роля на Чарлз в "Четири сватби и едно погребение" (1994 г.), в ролята на Анди Макдауъл, която му носи награда "Златен глобус", както и филмова награда БАФТА за най-добър актьор. През 90-те години Грант се утвърждава като много оригинален и находчив актьор. Той изиграва поредица от персонажи, които проектират позитивно мислене, показвайки как да останеш оптимист, когато всъщност си притеснен от каскада от неприятности. Грант има собствен опит като преживял злополучен епизод в личния си живот, който успява да преодолее благодарение на това, че има адски добър поглед върху живота.

Силната му страна е да играе герои, излъчващи топлота и искрено щастие, с характерното за него заекване, макар че някои го обвиниха, че повтаря един и същ персонаж, който играе през последните две десетилетия. Способността на Грант да покаже развитието на героя си в рамките на ограничено екранно време блести в "Наистина любов" (2003), с остроумния му образ на министър-председател, чиято лична несигурност се преплита с международните дела на страната му - изпълнение, което му носи номинация за Европейската награда на публиката. Екранното му присъствие и умелото му подценяване извеждат героите му извън рамките на написания сценарий, благодарение на майсторството на времето и непринудения му стил.

Извън актьорската си професия Грант е добър спортист, в младите си години играе крикет и футбол. Обича да играе голф, като често участва в Pro-Am турнири. Още от младите си години е запален почитател на изкуството и колекционира произведения на изобразителното изкуство - страст, която наследява от баща си. - И.И. превод