Ракел Уелч / Raquel Welch

Ракел Уелч, родена като Джо Ракел Техада на 5 септември 1940 г. в Чикаго, Илинойс, е дъщеря на боливийски инженер – Армандо Карлос Техада, и Джозефин Сара Хол, от чиито английски корени наследява артистичност и финес. Семейството се мести в Сан Диего, когато Ракел е едва на две години, и именно там тя пораства, взема уроци по танци и започва да печели титли в конкурси за красота като „Мис Сан Диего“, „Мис Фотогенична“ и „Мис Ла Хоя“. Още като тийнейджър е възприемана като бъдеща звезда.

След кратко обучение в колежа в Сан Диего, където получава стипендия по театрално изкуство, тя се омъжва за гимназиалната си любов Джеймс Уелч и става майка на две деца – Деймън и Тани, която по-късно също тръгва по актьорския път. Бракът завършва с развод, а Ракел се мести в Далас, където работи като модел и барманка, преди да се върне в Калифорния, решена да пробие в Холивуд.

Началото е трудно – появява се в малки роли по телевизията и киното, включително в продукции на Елвис Пресли и Дорис Дей. Но истинският ѝ пробив идва през 1966 г. с *Един милион години преди Христа*. Известната ѝ сцена с коженото бикини не само я превръща в международен секссимвол, но и ражда най-продавания плакат на десетилетието. Последват роли във филми като *Bedazzled* (1967), *Fathom* (1967) и скандалния *100 пушки* (1969), където сцените ѝ с Джим Браун предизвикват оживени дискусии в епоха на социални промени.

През 70-те години тя се опитва да се откъсне от имиджа на секссимвол, като приема по-драматични роли. Участието ѝ в *Тримата мускетари* (1973) ѝ носи „Златен глобус“, а в *The Last of Sheila* показва актьорска зрялост. Същевременно обаче остава в плен на типизирането – филми като *Kansas City Bomber* и *The Wild Party* не успяват да утвърдят ново амплоа. Въпреки съдебната победа срещу MGM, след като е уволнена от *Cannery Row* (1982), репутацията ѝ на трудна за работа актриса създава пречки в кариерата ѝ.

Телевизията и сцената ѝ дават нови възможности. В *Right to Die* (1987) получава номинация за „Златен глобус“, а в Лас Вегас съчетава танци и пеене в пищни шоу програми. Появява се и в театрални постановки като *Woman of the Year* и *Victor/Victoria*. В по-късните години участва в популярни продукции като *Legally Blonde* (2001), *Tortilla Soup* (2001) и *How to Be a Latin Lover* (2017), а телевизионната публика я вижда в сериали като *American Family* и *Date My Dad*.

Животът ѝ включва и три последващи брака – с продуцента Патрик Къртис, режисьора Андре Уайнфелд и ресторантьора Ричи Палмър, като всички завършват с развод. Въпреки личните си сътресения, Ракел Уелч остава икона – символ на женственост, независимост и пробивност в епоха, доминирана от мъжете.

Тя умира на 15 февруари 2023 г. в Лос Анджелис на 82-годишна възраст след сърдечен арест, страдайки от Алцхаймер. Ракел Уелч оставя трайна следа в киното – не само като звезда на епохата на плакатите, но и като жена, която се бори да бъде възприемана сериозно в свят, често свеждащ таланта ѝ единствено до красотата.