Desire / Желание

Провокацията измества историята

Разговорът за "Желание" неизбежно започва с неговата сексуална откровеност. За едни тя е смел и естествен начин да се изследват самотата, нуждата от близост и отношенията между младите хора. За други интимните сцени са толкова доминиращи, че драмата остава на заден план.

Положителните мнения оценяват отказа на филма да се съобразява с обичайните екранни условности. Някои зрители откриват честност в поведението и разговорите на персонажите, а младите актриси получават похвали за естественото си и безстрашно присъствие.

Красивите крайбрежни места, добрата музика и внимателно заснетите отделни сцени също се запомнят. За по-благосклонната публика еротиката не е самоцел, а средство да се покаже колко трудно героите различават физическото привличане от истинската емоционална връзка.

Основните критики са към сценария. Разказът изглежда накъсан и без достатъчно ясна посока, образите остават повърхностни, а част от сцените не допринасят за развитието им. Финалът също е определян като недостатъчно убедителен спрямо всичко преди него.

Затова филмът често е възприеман по-скоро като поредица от провокативни моменти, отколкото като завършена драма. Когато липсва интерес към героите, откровеността сама по себе си не е достатъчна да задържи вниманието.

"Желание" е насочен към пълнолетна публика, отворена към експериментално европейско кино и необичайно директно представяне на сексуалността. Зрителите, които очакват силен сюжет, задълбочени персонажи или традиционна романтика, вероятно ще останат разочаровани.

Филмът има ясна провокативна идея и отделни въздействащи сцени, но реакциите показват, че изпълнението не достига напълно амбицията. Той предизвиква разговор, макар невинаги по причините, към които очевидно се стреми.