Резюме
„Във фабулата на филма е залегнал истински случай. В Рим през 1950 над 200 млади момичета чакат на стълбата на една кантора за да кандидатстват за мястото на машинописка... Това е ключов филм за последния период на италианския неореализъм.Сценарият се основава върху римската трагедия със стълбата и върху детайлното проучване на безработицата сред жените. От това проучване сценаристите създават умен и добре балансиран разказ, в който жени от много слоеве се сливат в централната трагедия. „Рим, 11 часа” е много повече от серия скечове, изиграни от известни италиански актьори. Това е дълбоко мотивиран протест срещу безработицата и социалните условия в Италия и е може би най-добрият филм на Де Сантис.”Жорж Садул
Коментари, мнения и ревюта