Резюме
По време на опасното си плаване Одисей се изправя пред чудовища и съблазни, които тестват не силата му, а способността му да оцелява със хитрост и самообладание - от циклопа Полифем, през омагьосващите песни на сирените, до коварната магия на Цирцея. "Одисея" е епично приключение за цената на завръщането, за границата между героизма и отчаянието и за това как понякога най-далечният път е този към дома.
Как се приема филмът
"Одисея" разделя зрителите: кинематографично събитие или пропусната възможност?
"Одисея" вероятно няма да бъде филм за всеки. За едни новата продукция на Кристофър Нолан е грандиозно кинематографично преживяване, а за други - визуално впечатляваща, но неравна адаптация, която не успява да улови напълно силата на Омировата творба.
Най-малко спорове предизвиква техническата страна на филма. Зрителите често определят пейзажите, морските сцени, битките и мащабните декори като изключително въздействащи. Звукът и музиката на Лудвиг Йорансън също са сред най-хвалените елементи, особено при прожекция в IMAX.
Положителните мнения откриват зад приключението и по-човешка история за вината, отговорността и желанието на Одисей да се завърне у дома. За част от публиката постепенното натрупване води до силен и емоционално удовлетворяващ финал. Мат Деймън също получава похвали за образа на уморен и уязвим герой, който носи последствията от собствените си решения.
Точно сценарият обаче се превръща в основната разделителна линия. Някои зрители намират разказа за ясен и увлекателен въпреки продължителността, докато други го описват като претрупан, разпокъсан и на моменти прекалено бавен. Отделни срещи и сюжетни отклонения изглеждат недостатъчно развити, а част от интересните теми остават само загатнати.
Кастингът също предизвиква противоречиви реакции. Докато едни приемат звездния състав като част от мащаба на продукцията, други трудно забравят, че гледат известни холивудски лица. Най-често критиките са насочени към Том Холанд и някои от по-малките роли, които според част от публиката не се вписват естествено в света на древногръцката легенда.
Различията с Омировия оригинал вероятно ще бъдат особено важни за зрителите, които познават добре произведението. Нолан не търси буквална историческа или литературна вярност, а създава собствена интерпретация на мита. За едни тази свобода прави филма свеж и достъпен, но за други отнема от дълбочината и смисловите връзки на първоизточника.
"Одисея" изглежда най-подходяща за почитателите на мащабното кино, филмите на Кристофър Нолан и приключенията, които трябва да бъдат преживени на голям екран. Зрителите, очакващи напълно вярна адаптация на Омир или динамичен екшън без по-бавни моменти, може да останат леко разочаровани.
Филмът очевидно притежава достатъчно силни сцени, за да бъде наричан шедьовър от едни, но и достатъчно спорни решения, за да бъде смятан за пропусната възможност от други. Почти всички реакции обаче са единодушни за едно - "Одисея" е продукция, за която ще се говори и след края на прожекцията.
Коментари, мнения и ревюта