Резюме
Филмът на Лукас Донт е сред петте заглавия, номинирани за Наградата на публиката LUX, която се присъжда повече от десетилетие от Европейския парламент. Историята проследява Лео и Реми – те са 13-годишни и са най-добри приятели.
През лятото са неразделни, но началото на учебната година идва с нови проблеми, които поставят на изпитание тяхната интимна и привидно неразрушима връзка. „Близо“ е превратен и незабравим портрет на пресечната точка между приятелството и любовта, идентичността и независимостта, сърдечната болка и изцелението.
През лятото са неразделни, но началото на учебната година идва с нови проблеми, които поставят на изпитание тяхната интимна и привидно неразрушима връзка. „Близо“ е превратен и незабравим портрет на пресечната точка между приятелството и любовта, идентичността и независимостта, сърдечната болка и изцелението.
Премиера: 01.11.2022 (Франция)
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
7/10 - Близо
Тринайсетгодишният Лео (Идън Дамбрин) и неговият приятел от училище Реми (Густав де Ваеле) са неразделни. Те играят заедно, хранят се заедно, спят заедно - идеална братска връзка. В училище обаче съучениците им започват да правят пренебрежителни забележки по техен адрес и естествено по-общителният "Лео" започва да отбягва приятеля си първоначално малко, след това все повече... Трагедията настъпва, след като "Реми" не се появява на училищна екскурзия, а последиците засягат особено болезнено младия "Лео" и "Софи" (Емили Декен) - майката на приятеля му. От една страна, този филм е за жестокостта. Не за преднамерена, злонамерена жестокост, а за безразличие, за невежество, жестокост като на хулиган. От друга страна, това е история за любов, лоялност - дори за предателство. Филмът е изключително емоционален, с две отлични изпълнения на младите момчета, които предават своите реакции на зашеметяващия набор от обвинения и присъди, отправяни към тях от онези, които не са знаели нищо, а е трябвало да знаят. Филмът е за родителството, за откритостта и за това как хората се справят с трагедията по свой собствен, личен, много въздействащ начин. След него наистина остава буца в гърлото. Заслужава си да се гледа.