Au revoir les enfants / Сбогом, момчета

Стрийминг платформи

Все още не сме открили в коя стрийминг платформа е наличен филмът, но ще го направим :)

Резюме

През есента на 1943 година 11-годишният Жулиен Кентен с неохота се разделя със своята майка след ваканцията и поема към католическия пансион "Светия кръст" при отец Жан. Отличен ученик, Жулиен е обезпокоен от пристигането на също толкова ученолюбивия и стриктен Жан Боне. Двамата споделят една стая и си приличат - еднакво добри по математика и на пианото. Първоначално враждебни един към друг, след една игра със свалянето на флага, момчета се сприятеляват. През една нощ Жулиен разкрива много опасна и лична тайна: истинското име на Жан е Кипелщайн - евреин, приютен в пансиона от свещениците заедно с други еврейски момчета под фалшива самоличност за прикритие. Тази свещеническа жертвоготовност и подкрепа е едниствената защита им защита. Но крехкостта на това щастливо същестуване е под постоянната заплаха на заобикалящото ги нацистко присъствие. За Деня на бащата Жулиен уговаря майка си да поканят Жан на ресторант с тях, където разбират, че неговият баща е бил собственик на завод, но вече нищо не е същото. И тази вечеря не минава без тревоги. По-опасни от нацистите се оказват френските им "сътрудници". Междувременно, помощникът в кухнята Жозе е разкрит в кражба на училищните дажби от храна, които продавал на черния пазар. Той посочва някои свои съучастници, между които Жулиен и брат му Франоса. Отец Жан е много огорчен от тази несправедливост, уволнява Жозеф, но не издава другите ученици от страх да не засегне техните богати и влиятелни родители. За тази грешка ще платят с живота си невинните. През една януарска сутрин на 1944 г. пансионът е посетен от гестапо. Претърсват стаите. В суматохата Жулиен неволно изоставя Жан. Другите две еврейски момчета са заловени и Жулиен разкрива предателството на Жозеф, който изпитва само презрение към неговата морална вина с думите: "Престани да бъдеш толкова благочестив. Това е война, момче". Офицерът от гестапо изобличава незаконните действия на отец Жан. Дори стига до обвинения в слабост и недисциплинираност на френския народ. Жулиен е свидетел на отвеждането на Жан, директора и другите две момчета - завинаги! Съкрушени, децата успяват да извикат "Сбогом, отче". Отец Жан им отговаря: "Сбогом, момчета! Доскоро!... "Тази история е моята изповед в киното. Моята преданост и защита. Мой дълг беше да я разкажа още в първия си филм, но се колебаех, изчаквах...""Аз възстанових миналото, преследван от спомена и неумиращата истина".Луи Мал. Повече от 20 години след създаването му, автобиографичният филм на Луи Мал остава със същото въздействие: безспорен шедьовър на творец в киното с ранга на Юго и Зола в литературата! Филмът е създаден по действителен спомен от детството на режисьора Луи Мал, посещавал Римокатолически колеж, близо до Фонтенбло. Един ден, той е свидетел на акция на гестапо, в която трима еврейски ученици и един учител са депортирани за Аушвиц. Директорът Люсиен Бюнел или отец Жак от Иисус е арестуван за укриването им и изпратен в концентрационния лагер в Маутхаузен заедно с други свещеници - антинацисти. Умира скоро след освобождаването на лагера от американската армия с отказ да напусне, докато и последният френски затворник не бъде репатриран. 40 години по-късно Яд Вашем посвещава своето заглавие "Справедливост между народите" на отец Жак. Луи Мал посвещава този филм на приятелството между "чужди" и предателството между "свои". Голямата болка в сюжетите му от германската окупация на Франция е дейността - волна или неволна - на френските колаборационисти. Номинации "Оскар", 25 награди и още 9 номинации: Номинации "Оскар" за: най-добър чуждоезичен филм и оригинален сценарий на Луи Мал /1988/; Награда от БАФТА за най-добра режисура на Луи Мал и 3 номинации за: филм, най-добър неанглоезичен филм и оригинален сценарий на Луи Мал /1989/; Награда "Бодил" за най-добър европейски филм от Датските филмови награди в Копенхаген /1989/ Награда за най-добър чуждоезичен филм от Чикагската асоциация на филмовите критици /1989/; 7 награди "Сезар" за: най-добър филм, режисура и оригинален сценарий на Луи Мал, операторска работа на Ренато Берта, монтаж на Емануел Кастро, сценография на Уили Холт и звук /1988/; 3 награди "Давид ди Донатело" за: най-добър чуждоезичен филм, режисура и сценарий на Луи Мал /1988/; Награда за най-добър сценарий на Луи Мал и 2 номинации за: най-добър филм и режисура от Европейските филмови награди /1988/; Наградата за най-добър филм за Луи Мал от Френския синдикат на филмовите критици /1988/; Номинация "Златен глобус" за най-добър чужодезичен филм /1988/; Награда "Сребърна лента" за най-добър режисьор на чуждоезичен филм от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1988/; Наградата за Чужодезичен филм на годината от Лондонския кръг на филмовите критици /1990/; Наградата за най-добър чуждестранен филм от Лосанджелийската асоицация на филмовите критици /1987/; Наградата в памет на френския критик Луи Делюк от професионалното жури за автора Луи Мал /1987/; Награда "Златен лъв" за Луи Мал и 4 от специалните награди на Филмовия фестивал във Венеция /1987/....