Good bye, Lenin! / Сбогом, Ленин!

Непретенциозна и много мила сладко-горчива история за семейство от ГДР по време и след сриването на Берлинската стена. Поради изпадането си в кома майката е пропуснала събитието, а синът - ентусиазиран социалист, решава да крие от нея страшната новина. През 1989 г. падането на Берлинската стена трябваше да изличи всички "лоши" спомени и да събере двете Германии в една. Източната трябваше да се отрече от безславното си минало и да влезе най-сетне в бляскавото бъдеще на Запада, а той пък трябваше да я приеме като изстрадала и заблудена сестра и да й покаже истинското лице на свободата. Лице, което заслепява с магнетизма на рекламните билбордове и смело обещава, че този път наистина можеш да имаш всичко - на една разумна цена. Това е чудесно, обаче се наложи и малките хора да преобърнат на хиляди градуси своите си малки светове и да разберат, че Утопията наистина не е била нищо повече от утопия. А "Сбогом, Изток - здравей, Запад!" зазвуча във всевъзможни отенъци между радостта и скръбта. Филмът на Бекер улавя точно тези оттенъци, в една непретенциозна и много мила сладко-горчива история за семейство от ГДР по време на падането на Берлинската стена, което преживява събитията по свой чудноват начин, колкото комичен, толкова тъжен. Те изпадат в объркана и малко нелепа ситуация, в която губят почвата под краката си. Защото да градиш живота си наново и да се пригаждаш към един съвсем различен свят е болезнено и стресиращо. Поради изпадането си в продължителна кома, майката е пропуснала падането на стената, а когато се пробужда отново, в грижа за разклатеното й здраве, синът Алекс решава да скрие от нея "страшната" новина и да поддържа непокътнат стария й свят със старите опаковки от кафето и всичко останало. Той превръща апартамента им в остров на познатото и спокойно минало, но на вратата все по-настойчиво чука неясното и застрашително, но може би не по-малко хубаво бъдеще. Дали да му отворят? Въпреки множеството допуснати анахронизми, филмът е един добър шанс да се запознаете отблизо с онези времена, защото немската история съвсем не се изчерпва с епохата Хитлер...