Резюме
„Бягащият човек“ ни потапя в ужасяващ свят, в който зрелището и насилието се превръщат в основна форма на забавление. Мъж се включва в смъртоносно телевизионно шоу, където участниците получават свободата да избягат навсякъде по света – но срещу тях са изпратени безмилостни „ловци“, чиято единствена цел е да ги убият пред очите на милиони зрители. В тази жестока надпревара за живот и смърт всеки ход е въпрос на оцеляване, а борбата срещу системата се превръща в символ на съпротивата срещу свят, в който човешкият живот е само шоу. Филмът обещава експлозивен екшън, социална сатира и болезнено актуален поглед към културата на зрелището.
Държава:
Великобритания, САЩ
Премиера: 14.11.2025 (САЩ)
Общност
Виж активността
Последни действия с този филм
Зрители, които го гледат, препоръчват или добавят в своя дневник.
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
8/10 „The Running Man / Бягащият човек“ – шоуто на Глен Пауъл, но не и на останалите
Току-що излязох от прожекцията на The Running Man и като човек, който харесва и романа, и филма с Арни от 1987 г., наистина очаквах този нов прочит. Името на Едгар Райт беше достатъчно, за да съм „в играта“, дори трейлърите да не бяха нещо особено – досега той рядко разочарова.
И тук има много какво да се хареса. Глен Пауъл за пореден път доказва, че спокойно може да носи филм на гърба си – истинска комбинация от водещ мъж, екшън герой и филмова звезда. Джош Бролин, макар да изглежда сякаш е снимал сцените си за ден–два, вкарва солидно „star power“ като Килиън (и вероятно най-белите зъби, виждани скоро на кино). Колман Доминго е голям кеф за гледане и спокойно можеше да открадне шоуто, ако му бяха дали малко повече екранно време.
Кати О’Брайън отново е страхотна всеки път, когато се появи, но проблемът е, че почти не я виждаме. Нямаме истински бекграунд за героинята ѝ, не я следим достатъчно „в движение“ – както при Майкъл Сера, Уилям Х. Мейси и Лий Пейс, усещането е за огромен неизползван потенциал.
Филмът има и своите спирачки: прекалено „назидателен“ на моменти, екшън сцените не са нищо особено, тонът често прескача, а темпото втората половина осезаемо увисва. След прочутата сцена „Powell in a towel“ всичко започва да се забавя, а част от този сегмент спокойно можеше да бъде съкратен за сметка на повече фокус върху останалите участници в „надбягването“. Накрая лентата се усеща по-дълга, отколкото е реално, а финалът е изненадващо антикулминационен – особено странно, защото пет минути по-рано е имало много по-силен естествен завършек.
В крайна сметка The Running Man / Бягащият човек (2025) си остава добър, на моменти отличен филм с мощно присъствие на Глен Пауъл и куп страхотни актьори в поддържащи роли. Но остава и онова „ако само…“ чувство – че с малко по-смело решение и по-добър финален щрих можеше да бъде наистина запомняща се екранизация.
6/10 „The Running Man“ – средна работа...
На тайна прожекция в събота най-после гледах „The Running Man“ и очакванията ми бяха доста високи. Харесвам оригиналния филм, но истинската причина да съм навит беше едно име – Едгар Райт. И точно затова разочарованието е толкова голямо: крайният резултат е учудващоgeneric, филм, който можеше да бъде режисиран от почти всеки.
Бен Ричардс (Глен Пауъл) е отчаян баща – има нужда от пари за лечението на болната си дъщеря, но е вкаран в черен списък и никъде не го наемат. Единствената му опция остава да участва в една от смъртоносните телевизионни игри на Мрежата. Продуцентът Дан Килиън (Джош Бролин) го убеждава да се включи точно в „The Running Man“ – най-опасното и най-доходоносно шоу. Залогът: Ричардс трябва да оцелее 30 дни, преследван от професионални убийци, докато обикновените хора са стимулирани да го предадат срещу награди.
Чисто като филм – става. Актьорите са на ниво, операторската работа е прилична, а като по-вярна адаптация на романа филмът всъщност е ок. Проблемът е, че историята не се изгражда до наистина удовлетворяващ финал. Нито е особено смешен, нито новият Бен Ричардс се усеща кой знае колко по-„обикновен човек“ от версията на Арнолд – това усещане изчезва горе-долу в момента, в който Пауъл свали тениската.
Липсва онова, което прави филм „на Едгар Райт“ – специфичната енергия на камерата, игровото използване на музика и звукови ефекти, онзи ритъм, по който можеш да го разпознаеш от километър. Не очаквам режисьорите да се повтарят до безкрай, но тук наистина се получава най-безопасната и беззъба версия на този филм, която можеше да се заснеме. Резултатът: „The Running Man“ е гледаем, но далеч не е спринтът, който феновете на Райт се надяваха да видят.