The Running Man / Бягащият човек

MelonSmasher

15-11-2025

8/10 „The Running Man / Бягащият човек“ – шоуто на Глен Пауъл, но не и на останалите

Току-що излязох от прожекцията на The Running Man и като човек, който харесва и романа, и филма с Арни от 1987 г., наистина очаквах този нов прочит. Името на Едгар Райт беше достатъчно, за да съм „в играта“, дори трейлърите да не бяха нещо особено – досега той рядко разочарова.

И тук има много какво да се хареса. Глен Пауъл за пореден път доказва, че спокойно може да носи филм на гърба си – истинска комбинация от водещ мъж, екшън герой и филмова звезда. Джош Бролин, макар да изглежда сякаш е снимал сцените си за ден–два, вкарва солидно „star power“ като Килиън (и вероятно най-белите зъби, виждани скоро на кино). Колман Доминго е голям кеф за гледане и спокойно можеше да открадне шоуто, ако му бяха дали малко повече екранно време.

Кати О’Брайън отново е страхотна всеки път, когато се появи, но проблемът е, че почти не я виждаме. Нямаме истински бекграунд за героинята ѝ, не я следим достатъчно „в движение“ – както при Майкъл Сера, Уилям Х. Мейси и Лий Пейс, усещането е за огромен неизползван потенциал.

Филмът има и своите спирачки: прекалено „назидателен“ на моменти, екшън сцените не са нищо особено, тонът често прескача, а темпото втората половина осезаемо увисва. След прочутата сцена „Powell in a towel“ всичко започва да се забавя, а част от този сегмент спокойно можеше да бъде съкратен за сметка на повече фокус върху останалите участници в „надбягването“. Накрая лентата се усеща по-дълга, отколкото е реално, а финалът е изненадващо антикулминационен – особено странно, защото пет минути по-рано е имало много по-силен естествен завършек.

В крайна сметка The Running Man / Бягащият човек (2025) си остава добър, на моменти отличен филм с мощно присъствие на Глен Пауъл и куп страхотни актьори в поддържащи роли. Но остава и онова „ако само…“ чувство – че с малко по-смело решение и по-добър финален щрих можеше да бъде наистина запомняща се екранизация.

mishelina

14-11-2025

6/10 „The Running Man“ – средна работа...

На тайна прожекция в събота най-после гледах „The Running Man“ и очакванията ми бяха доста високи. Харесвам оригиналния филм, но истинската причина да съм навит беше едно име – Едгар Райт. И точно затова разочарованието е толкова голямо: крайният резултат е учудващоgeneric, филм, който можеше да бъде режисиран от почти всеки.

Бен Ричардс (Глен Пауъл) е отчаян баща – има нужда от пари за лечението на болната си дъщеря, но е вкаран в черен списък и никъде не го наемат. Единствената му опция остава да участва в една от смъртоносните телевизионни игри на Мрежата. Продуцентът Дан Килиън (Джош Бролин) го убеждава да се включи точно в „The Running Man“ – най-опасното и най-доходоносно шоу. Залогът: Ричардс трябва да оцелее 30 дни, преследван от професионални убийци, докато обикновените хора са стимулирани да го предадат срещу награди.

Чисто като филм – става. Актьорите са на ниво, операторската работа е прилична, а като по-вярна адаптация на романа филмът всъщност е ок. Проблемът е, че историята не се изгражда до наистина удовлетворяващ финал. Нито е особено смешен, нито новият Бен Ричардс се усеща кой знае колко по-„обикновен човек“ от версията на Арнолд – това усещане изчезва горе-долу в момента, в който Пауъл свали тениската.

Липсва онова, което прави филм „на Едгар Райт“ – специфичната енергия на камерата, игровото използване на музика и звукови ефекти, онзи ритъм, по който можеш да го разпознаеш от километър. Не очаквам режисьорите да се повтарят до безкрай, но тук наистина се получава най-безопасната и беззъба версия на този филм, която можеше да се заснеме. Резултатът: „The Running Man“ е гледаем, но далеч не е спринтът, който феновете на Райт се надяваха да видят.