Сигналът е изпратен!
Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Honey Don't! / Не, скъпа!
Резюме
В малко и на пръв поглед спокойно градче, детектив Хъни се изправя пред най-странния случай в кариерата си. Серия от загадъчни смъртни случаи разтърсва общността, а всички следи водят към тайнствена и съмнителна църква, чиито последователи крият повече, отколкото показват.
Докато Хъни разплита паяжината от лъжи, измами и неочаквани връзки, тя трябва да балансира между своята остра интуиция и непокорен характер. „Honey Don’t!“ е смесица от черна комедия, криминален сюжет и мистерия, където всяка реплика може да е шега, но и уликата, която ще промени всичко.
Държава: Великобритания, САЩ
Премиера: 22.08.2025 (САЩ)
Стрийминг платформи
Подобни филми
Случаен филмСтатии
Ще гледат
Последно изгледани
4/10 – „Honey Don’t Bother“: кризата на средната възраст на Итън Коен на голям екран
Honey Don’t! е пример за най-разочароващия вид кино – филм с потенциал, който се разпилява пред очите ти. Началото обещава нео-ноар с остроумие и напрежение, в който Маргарет Куоли блести като хардбоилд детектив Хъни О’Донахью, но историята бързо потъва в хаос и губи посоката си.
Режисурата на Итън Коен започва уверено – с мистериозни смъртни случаи, свързани с църква в малко калифорнийско градче, и диалози с онзи характерен коенов хаплив тон. Куоли, Обри Плаза и Джералд Еванс внасят чар и химия в първата част, но около трийсетата минута всичко започва да се разпада.
Сюжетните линии се множат без разрешение, хуморът става насилен, а централната мистерия се превръща в неразбираема каша. До третото действие оставаш с усещането, че Коен сам е забравил каква история е искал да разкаже.
Концепцията за „лесбийски B-филм“ можеше да бъде свежа и провокативна, но добрата идея не спасява слабото изпълнение. Honey Don’t! доказва, че дори талантливи актьори не могат да измъкнат филм, който се отказва от собствения си замисъл.
5/10 – Да се вълнуваш или да не се вълнуваш…
Почти всяка сцена от трейлъра, която ни примами в киносалона, се оказа претоварена с безжизнени и повърхностни кадри, въртящи се около полигамията на Хъни. Макар играта на Маргарет да не е слаба, останалата част от актьорския състав и сюжетните мотиви не допринасят с нищо към тази бездушна история.
В крайна сметка това не е добър филм, въпреки ретро атмосферата и факта, че зад камерата стои половината от братя Коен (да, умишлено с малка буква „р“ в „режисьор“). В един момент дори се запитах: „Изобщо пука ли ми за някой от тези персонажи или за съдбата на Хъни?“ Отговорът беше категоричен – не, нито един герой не успя да предизвика интерес в този празен филмов корпус.