Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
„Битка след битка“ събира отново група бивши революционери, които отдавна са оставили миналото зад гърба си. Шестнадесет години по-късно техният стар и безмилостен враг се завръща – по-силен и по-опасен от всякога. За да спасят дъщерята на един от своите другари, те трябва да се изправят не само срещу противник, когото вярваха, че са победили, но и срещу собствените си страхове, спомени и неизлекувани рани. Филмът обещава експлозивно действие, напрежение и драматична история за лоялност, жертви и битки, които никога не свършват.
Държава: САЩ
Премиера: 08.09.2025
6/10 – Надценен
Заглавието на ревюто ми сигурно ще предизвика недоволство, но отразява точно как се чувствам. Филмът е напълно гледаем – изгледах го от начало до край и накрая просто си казах: „Да, беше окей.“
При филмите на Пол Томас Андерсън, според мен, няма смисъл да се търси прекалено дълбок смисъл. Или се свързваш с персонажите и техния сюрреалистичен свят, или не. В този случай просто не успях. Не разбрах какво движи героите, а сюжетът сякаш само докосва теми като имиграция, расизъм и политическа революция, без да ги развива.
За филм на Андерсън липсва обичайната му черна ирония – тук всичко е по-праволинейно, с прост сюжет и далеч по-малко действие, отколкото обещават. Не съм наясно за кого изобщо е направен – твърде странен за масовата публика и твърде обикновен за феновете на режисьора.
Разбира се, ако някой го обича – чудесно. Но лично очаквам оценките с времето да се изравнят и да отразяват това, което е – среден филм с претенции за повече. Ако греша, значи хората са видели нещо, което аз не успях – и това също е хубаво.