Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Джулиан Мур и Сидни Суини играят отчуждени майка и дъщеря, които се събират отново в екстремна ситуация – дъщерята се появява в ранчото на майка си, където тя отглежда коне, през нощта, истерична и покрита с кръв. Историята ще проследи до къде е готова да стигне една майка, за да защити дъщеря си, но и къде са границите на морала и човешките отношения, особено когато са между хора, които се борят със собствените си демони.
Държава:
6/10 Феноменална актьорска игра, но ще ви се прииска да счупите екрана
Ако има филм, който може да ви накара да викате от яд, то това е той. Постоянни предателства, безнаказани престъпления и един родител, който прощава всичко – този сюжет е способен да подлуди всеки.
И все пак, актьорската игра е изключителна. Джулиан Мур е убедителна в ролята на майка, която ще направи всичко за детето си – макар че този типаж сякаш вече се е превърнал в нейна визитна картичка. Сидни Суийни е силна в ролята на зависим човек – понякога леко преувеличена, но със забележително достоверно поведение. Истинската изненада обаче е Домнал Глийсън – в ролята на манипулативен, егоцентричен наркодилър. Свикнали сме да го виждаме като кротък аутсайдер, така че тук определено показа друга страна от себе си.
И все пак, сюжетът и отношенията между героите са наистина изнервящи. Поведението между Кейт (героинята на Мур) и Клеър (героинята на Суийни) беше крайно нереалистично. Родителската любов може да е безусловна, но има разлика между обич и разрушителна снизходителност. Още много преди събитията във филма, Кейт би трябвало да осъзнае, че постоянната ѝ "помощ" всъщност вреди.
Филмите, които нормализират този тип токсична динамика между родител и дете и представят гласа на разума като злодей, оставят горчив вкус. Разбирам инстинкта да се защитава дете на всяка цена – но когато действията само задълбочават самоунищожението, кого всъщност се опитваме да спасим?