Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
В "The Final Reckoning" агент Итън Хънт (Том Круз) се изправя срещу най-опасната и абстрактна заплаха досега — изкуствен интелект, известен като The Entity. Този самосъзнателен алгоритъм има способността да манипулира глобалната информация, да прониква в държавни системи и да заличава или създава реалности според своята воля.
След събитията в "Dead Reckoning – Part One", Хънт и неговият екип от IMF са разделени, преследвани и предадени. Съюзници стават врагове, а истини се размиват. Итън е принуден да направи най-трудния си избор досега — дали да защити човечеството или да спаси онези, които обича най-много.
Филмът води до емоционален и експлозивен финал, с мащабни сцени, включително преследвания с висок залог, предателства и екзистенциални въпроси за контрола, свободата и човешката воля. Това е последната мисия, но не всички ще оцелеят.
Държава:
9/10
Истинско кино забавление!
Забравете какво казват критиците – този филм беше страхотен! Изключително забавен и динамичен, от началото до края. Да, дълъг е, но в нито един момент не се проточи или досади. Бях в киното над 3 часа, а времето просто отлетя!
Кулминацията беше феноменална – една от най-зрелищните и напрегнати екшън сцени, които съм гледал някога.
За мен това е един от най-добрите филми от поредицата Мисията: Невъзможна. Беше удоволствие да го гледам. Не разбирам защо някои критици го нападат, но честно казано – какво толкова разбират? Целта е да се забавляваш в киносалона – и именно това Том Круз умее най-добре. Абсолютен майстор. Горещо препоръчвам!
8/10 – Сбогуване, което не се усеща като край
Mission: Impossible – The Final Reckoning се опитва да бъде грандиозният финал на една от най-великите екшън поредици, но не носи усещането за окончателна развръзка.
Филмът жонглира с огромен брой герои, част от които се появяват и изчезват без ясна логика, а това нарушава ритъма. Опитва се да даде емоционален завършек и на Итън Хънт, и на цялата вселена, но в същото време оставя вратички за продължения.
Екшън сцените са впечатляващи – мащабни, напрегнати, технически блестящи. Но от толкова много зрелище една след друга, усещането за изненада започва да се губи. За първи път някои каскади разчитат повече на зелен екран, отколкото на реални изпълнения, което малко отнема от автентичността.
Анджела Басет е истински емоционален център на филма, а сцените с по-дълбоки чувства носят най-силните актьорски моменти. Монтажът обаче е трескав – сякаш липсват цели сцени и връзки между тях.
Ако това е краят, то е достоен, макар и не перфектен. Mission: Impossible остава върхът на екшън киното и трябва да го ценим, докато все още го има.
7/10 Малко екшън за разкош
Филмът има две наистина силни сцени: впечатляващата сцена в дълбините и безумният каскадьорски номер със самолета – типичната лудост на Том Круз. Трябва да се признае – това е кино на високо ниво, и се радвам, че все още се правят такива неща.
Но що се отнася до самото съдържание – филмът е основно пълен с герои, които постоянно обясняват какво правят и какво ще се случи, и то с прекалено драматичен и претенциозен диалог. Съжалявам, но това не е качествено написан сценарий – просто изсипване на информация.
Останалото са стандартни екшън сцени и клиширани сюжетни ходове, водещи до предвидим и не особено вълнуващ финал. Така че, въпреки че филмът забавлява, остава едно леко разочарование – това сбогуване с поредицата Mission: Impossible можеше да бъде нещо повече.