Сигналът е изпратен!
Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Nocturnal Animals / Хищници в мрака
Стрийминг платформи
Резюме
Резюме: ФИЛМЪТ СПЕЧЕЛИ ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ – „СРЕБЪРЕН ЛЪВ“ Едно от най-горещите заглавия за годината „Хищници в мрака“ (Nocturnal Animals), с участието на Ейми Адамс, Джейк Джиленхол и Майкъл Шанън, ще бъде сред големите заглавия в тазгодишната КИНОМАНИЯ. Преди броени дни филмът грабна Голямата награда на журито в основния конкурс – „Сребърен лъв“ на кинофестивала във Венеция, а на КИНОМАНИЯ ще го видим през ноември. Режисьор на продукцията е Том Форд. Филмът е адаптация по книгата на Остин Райт „Tony and Susan”, публикувана през 1993 г. Напрегнатият трилър разказва за собственичка на арт галерия, която получава ръкопис от бившия си съпруг - роман, изпълнен с насилие, който е посветена на самата нея. Филмът изследва границата между любовта и жестокостта, между отмъщението и изкуплението. Том Форд представя този незабравим романтичен трилър, изпълнен с шокираща интимност и завладяващо напрежение, който изследва тънката граница между любовта и жестокостта, отмъщението и изкуплението. Номинираните за „Оскар“ Ейми Адамс и Джейк Джиленхол влизат в ролите на разведена двойка, които откриват мрачните истини един за друг и за самите себе си в „Хищници в мрака“.
Тагове
Държава: United States
Подобни филми
Случаен филмСтатии
Ще гледат
Последно изгледани
Още един от значимите, според мен, филми на 2016 година.😊 Първите 5 минути на този филм, ме отпратиха в 30 - тте години в Берлин, това беше първата ми спонтанна реакция на изложбата - силно начало и едно ехидно намигване от Том Форд към изкушеният зрител. Студен филм, също като хромираните отблясъци в стъклената къща на Сюзън - всичко изглеждаше остро и пусто. Стъкло - метал - белота - студенина - прозорците към бездушният свят навън и същият вътре и мъртвата малка птичка като алегория под дъжда, който не отмива нищо. И струящото отегчение още от началните кадри, което после те отпраща в отмъстителният свят на една история, разказана злостно, безмилостно, да нарани, да уплаши, да отмъсти. Роман във филма - на фона на пустинния, безлюден Тексас, гледаш с пресъхнало гърло и пясъчни очи и леко започваш да ненавиждаш този Едуард. Всъщност беше история в историята на историята, преплитащи се връзки, разклоняващи се пътища, болка - избухваща и стихваща, животът - впримчен между хрома и пясъка, между безогледността на деня и хищната паст на нощта - контрапунктът, водещ те като пунктираната линия на проточилата се в нищото магистрала. Не изпитах милост към писателя, нито към нараненото му его,но романа беше добър - преднамерено зъл, може би като самия него, под пелерината на напуканата му неувереност. И всичко това той го дължеше на Сюзън,както и нейните решения за мен нямаха нищо общо с някакъв търсен комфорт или каквато и да било ежедневност, не, за мен те бяха плод на много по-остри усещания. Главният смислов образ във филма за мен беше тя - великолепно изпълнено от Ейми Адамс, пестеливо, безмълвно и въздействащо. И ... последният кадър.... И сигурно този последен кадър говори различно на всеки. За мен беше човешки, отвъд всякакви дребнавости, силен и тъжен, но не - пораженчески. Това е.