Рецензия: Oхранителят е от онези филми, които гледаш с кеф и забравяш на другия ден

| |

Снимка: Daniel Smith

Имаш ли понякога нужда от филм, който не те пита как се чувстваш, а просто ти казва "сядай, сега ще се гърми"? Ако да, има голям шанс точно това да търсиш тук. Само че има и уловка - не всеки гръм остава в главата ти.

В Oхранителят Джейсън Стейтъм прави това, което умее най-добре - мълчи, гледа лошо и раздава правосъдие с ръце, ножове и каквото му попадне. Този път е Мейсън - бивш агент, скрит като призрак на малък остров. Не е от онези живописни отшелници, дето събират миди и пишат философия. По-скоро е човек, който се е изключил от света и не иска никой да го намира.

Само че светът има други планове. Една буря, едно момиче и едно нещастие го набутват в ролята на закрилник - на тийнейджърката Джеси, изиграна от Боди Рей Бретнах. И тук идва голямото "айде пак" - те двамата стават мишена, а ловците са много, добре оборудвани и без грам милост.

Филмът вади шпионския елемент с актуален вкус - скандал със следене, политически натиск, и шефове, които уж си тръгват, ама продължават да дърпат конците. MI6 и хора около него се оказват гнили, а истината е опасна точно колкото куршум. Класическа ситуация тип Самоличността на Борн - ако главният герой е жив, някой влиятелен има проблем.

Режисьорът Рик Роман Уо подрежда историята като поредица от обсади: ту остров, ту ферма, ту чужд дом, накрая и голям град. Ритъм има. Напрежение има. Има и достатъчно бой, за да не погледнеш телефона си. Само че много от сцените са "професионално направени", но не са "уау, това не съм го виждал".

Най-слабата част, според мен, е връзката между Мейсън и Джеси. Тя би трябвало да е сърцето на филма, а стои като отметка в сценария. Момичето често е сведено до уплаха и мрънкане, а той - до каменно лице, което трудно продава бащинска топлина. Подкрепящите роли пък са пълни с добри имена, но малко какво да играят - включително Бил Най, който минава по линията "обикновен злодей".

Като визия Oхранителят изглежда скъпо и стегнато - широкоекранни кадри, сурови пейзажи, мрачна енергия. Операторът Мартин Алгрен си знае работата. Музиката на Дейвид Бъкли си върши функцията и накрая става по-ударна. И да, има един забавен детайл за Ури Гелър в надписите, който звучи като великденско яйце за хората, които четат кредитите до край.

Oхранителят е добра новина за феновете на Стейтъм, ако си го пускаш като "сигурен избор" за вечерта - ще получиш екшън, темпо и герой, който не се церемони. Лошата новина е, че филмът рядко излиза извън шаблона - има усещането за още една вариация на познатата формула, направена с умение, но без онзи момент, който да те накара утре да разказваш на приятел "трябва да го видиш".

За зрителите в България Oхранителят има потенциал да напълни салоните заради името на Стейтъм, но по-скоро като за разпускане, а не като "филмът на месеца".

А ти обичаш ли тези екшъни, които вървят бързо и динамично, без много обяснения, или ти трябва нещо по-различно, за да те държи до финала?