Тили Норууд не е актриса – и не бива да бъде наричана така

| |

Снимка: Xicoia

Актьорската професия често изглежда лесна за подражание. Мнозина вярват, че могат да играят, да озвучават роли или да се появят на сцена „за забавление“. Но в действителност актьорството изисква талант, дългогодишна практика и житейски опит – качества, които трудно могат да се пресъздадат чрез алгоритъм.

През изминалия уикенд новината за „първата AI-генерирана актриса“ – Тили Норууд – предизвика бурни реакции в Холивуд. В момент, когато индустрията все още се възстановява от пандемията, стачки и променящи се бизнес модели, проектът бе посрещнат със сериозен негативизъм. Актьори като Кирси Клемънс и Мелиса Барера реагираха остро, като първата коментира: „Колко отвратително, огледайте се къде живеем.“ Номинираната за „Оскар“ Тони Колет, известна с ролята си в Мафия Мама, също не остана безмълвна, публикувайки новината, придружена от крещящи емотикони.

Критиците подчертават не само етичния проблем да се представя дигитална анимация като реален човек, но и факта, че подобни „създания“ отнемат работни места на истински актьори. Най-спорно обаче остава определянето на Норууд като „актриса“. Самата ѝ създателка – актрисата и продуцент Елайн ван дер Велден, CEO на лондонската компания Particle6 – я описва като „творческо произведение, акт на въображение и майсторство“. Тя подчертава, че Норууд е „създание“ или „произведение на изкуството“, а не заместител на човек.

Алтернативни термини като „артистичен проект“, „анимационен персонаж“ или дори саркастични определения от типа на „дипфейк“ и „хамдроид“ звучат далеч по-точно от „актриса“.

Актьорството е занаят, изграден върху емпатия, свободна воля и уникални житейски преживявания – фактори, които не могат да бъдат възпроизведени чрез код. Изявлението на Ван дер Велден, че Норууд е създадена да бъде „следващата Скарлет Йохансон или Натали Портман“, бе възприето като неразбиране на това, което прави актрисите изключителни. Йохансон и Портман са изградили дълги и успешни кариери не само благодарение на таланта си, но и на смели професионални решения и лична позиция.

Уникалността е онова, което превръща един актьор в звезда. На кастинг често се събират десетки или стотици участници, но именно индивидуалността и онзи трудно уловим „фактор Х“ отличават един кандидат от останалите. В същото време технологиите все още не могат да овладеят дори детайли като правилно възпроизвеждане на човешки крайници, камо ли нюансите на артистичността.

Рекламните материали на Particle6 също не помогнаха. В тях Норууд бе описана като „неделно печено, минало през актьорско училище и оптимизирано за БАФТА“, а друг коментар гласи: „Може ли да плаче в шоуто на Греъм Нортън?“ – „Разбира се. И до обяд вече ще е клипнато и монетизирано в TikTok.“ Подобни изказвания подсказват не просто неразбиране, а откровено пренебрежение към актьорската професия.

Истинските актьори преминават през години на тежки кастинги, работа с взискателни режисьори и постоянна борба със съмненията в собствените си способности. До момента нито един AI персонаж не е доказал, че може да възпроизведе този опит или да носи емоционалната дълбочина, която прави едно изпълнение незабравимо.

Като се има предвид, че създателите на Норууд вече демонстрират слабо усещане за настроенията в индустрията, бъдещето на този проект изглежда повече от несигурно.