
Снимка: Universal Pictures
„40-годишният девственик“ от 2005 г. е една от вечните комедии, в която Стийв Карел влиза в ролята на Анди – 40-годишен продавач на електроника, който никога не е правил секс. Макар че днес подобен филм едва ли би се заснел със същия хумор, историята е едновременно забавна и сладко-сърдечна. Карел излъчва чар и човечност в ролята на неловкия, но симпатичен герой, който по стечение на обстоятелства е останал неопитен. А химията му с Катрин Кийнър (Триш) е напълно убедителна. Но една сцена на снимачната площадка почти му коствала нещо много повече от актьорски усилия – Карел едва не изгубил зърно по време на най-култовия момент във филма.

Снимка: Universal Pictures
Много актьори се доверяват на „Метод актинг“ техники, за да изглеждат автентични. Но за сцената с кола маската Карел и режисьорът Джъд Апатоу решили да го направят буквално истински – да изколят окосмените му гърди пред камерата. Резултатът? Едновременно ужасяващ и истерично смешен – Карел крещи странни реплики от болка (най-запомняща се остава „Кели Кларксън!“).
Според Апатоу, идеята била на самия Карел. Затова сцената заснели като „документален филм“, с пет камери едновременно. Но се появил и проблем – трябвало им професионален кола-мастър, който също да може да играе. Така избрали Мики Миа, която твърдяла, че има опит. Впоследствие обаче станало ясно, че това далеч не е така. „Тя изобщо не знаеше какво прави и почти му откъсна зърното“, споделя режисьорът.

Снимка: Universal Pictures
Във филма героят Анди решава да се подготви за бъдеща интимна среща, но вместо гладка кожа получава гърди на петна – смесица от ярко червени петна и останали кичури косми. Изглежда почти като космат фенер за Хелоуин. По време на снимките обаче ситуацията не била толкова забавна – на екрана ясно се вижда как от порите на Карел избива кръв.
И макар че много актьори са се подлагали на тежки каскади в жанрове като екшън и ужаси, да рискуваш зърното си за секс комедия е друг вид отдаденост.
В крайна сметка всичко приключило благополучно – зърната на Карел останали непокътнати, а зрителите получили една от най-легендарните сцени в историята на жанра. Това е като каскада от „Jackass“, но с по-добро осветление и импровизации, които карат и колегите му на екрана да избухват в истински смях.
Понякога изкуството изисква жертви – а в случая Карел доказа, че дори болката може да се превърне в безсмъртен смях.