Джейсън Бейтман и Джуд Лоу ви въвличат в мрачен свят в новия трилър на Netflix

| |

Снимка: Netflix

Когато чуете „Алиса в страната на чудесата“, едва ли първата ви асоциация е „криминален трилър“. Класическата история на Луис Карол е странна, сюрреалистична и пълна с игриво въображение, вдъхновявайки стотици мрачни и причудливи адаптации – от книги до видеоигри като „Alice: Madness Returns“.

Сега обаче Netflix предлага своя мрачен прочит на познатия мотив. В „Черният заек“ (Black Rabbit) пътеводителят към изкривеното „Wonderland“ отвежда зрителите не в магичен свят, а в сенчестата страна на Ню Йорк – град, задъхан от престъпления и корупция. А там влизат братята Джейк (Джуд Лоу) и Винс (Джейсън Бейтман) Фридкен – двама мъже, за които безразсъдството е начин на живот.

Бейтман, който режисира първите два епизода от осемсерийната лимитирана продукция, обяснява пред TUDUM сложната връзка между героите:

„Историята е за братя, които се обичат, но са пълни противоположности – единият е хаотичен, другият по-стриктен и подреден. Всички можем да се разпознаем в подобна динамика – било със съученик, приятел или брат/сестра, с когото обичаш да си, но знаеш, че често те вкарва в неприятности.“

Докато Джейк е харизматичният собственик на луксозния ресторант и клуб „Black Rabbit“, пристигането на Винс води със себе си хаос и опасност. Въпросът е – успява ли сериалът да предложи запомнящо се потапяне в заешката дупка?

Дуетът Бейтман–Лоу е голямото оръжие на сериала

Снимка: Netflix

Ако съдим „Black Rabbit“ единствено по клишетата на жанра, продукцията не изпъква с нещо ново. Осемте епизода, с общо времетраене около осем часа, страдат от мудно темпо и излишно протакане, вместо от плавно изграждано напрежение.

На теория подобен ритъм би могъл да работи в полза на история, фокусирана върху характери и отношения – дори обикновен диалог може да е завладяващ, ако героите са достатъчно интересни. Тук обаче, въпреки че и Джейк, и Винс са симпатични в своята проблемност, светът около тях и страничните персонажи изглеждат изненадващо безлични.

Дори когато братята поемат безразсъдни рискове, сериозността на решенията им не е предадена с необходимата острота, за да поддържа постоянно напрежение. Към четвъртия епизод структурата започва да става предвидима и монотонна, а липсата на интригуваща крайна цел може бързо да превърне гледането в разочароващ маратон.

Химията между Лоу и Бейтман компенсира слабостите

За щастие, динамиката между Бейтман и Лоу е тази, която дърпа сериала напред. Двамата изграждат почти токсична, но магнетична връзка на взаимна зависимост, която прави екранното им партньорство незабравимо. Макар сюжетните им линии сами по себе си да не са особено оригинални, актьорската им игра придава тежест и живот на персонажите.

Джейк е по-разумният и подреден брат, но присъствието на Винс бързо извежда наяве най-лошите му черти. Именно това напрежение създава драмата, която кара зрителя да остане пред екрана, въпреки мудните моменти.

В крайна сметка, макар „Black Rabbit“ да е претоварен и неравен като ритъм, в него се крие напрегнат, остър трилър – скрит зад дълги сцени и проточен разказ. Силата на сериала е в изпълнението на Бейтман и Лоу, които превръщат дори най-бавните епизоди в нещо, което си заслужава да се гледа.

„Black Rabbit“ вече е достъпен в Netflix. Вижте трейлърът тук: