Защо хората избират стрийминга пред киното? Стивън Кинг има своя теория

| |

Снимка: Warner Bros.

Не е тайна, че продажбите на билети продължават да са разочароващи. Първото тримесечие на 2025 г. беше истински удар за боксофиса, а и „сезонът на блокбастърите“ не оправда очакванията. Новата супергеройска вселена започна с филма на Джеймс Гън „Супермен“, но приходите от около 600 милиона долара далеч не се доближиха до мегауспехите отпреди 2019 г. Дори „Марвел“ се бори – трите им заглавия за 2025 г. също не преминаха прага от 600 милиона. „F1: Филмът“ – шумно рекламиран филм за автомобилни състезания – също донесе приблизително толкова, но това беше малко на фона на гигантския му бюджет.

Освен цифрите, има и друго: нарастващо недоволство от самото преживяване в киното. Сигурно сте чували оплаквания – шумни зрители, безумно скъпи пуканки, мръсни салони. Все повече хора стоят на телефоните си по време на прожекции, а рекламите преди самия филм в AMC вече надхвърлят 30 минути. И в крайна сметка мнозина се питат – защо да ходя на кино, след като след три месеца същият филм ще е на стрийминг? Удобството да имаш хиляди заглавия у дома печели пред разкарването до мултиплекса.

Но Стивън Кинг вижда и още една причина за спада: субтитрите. В публикация в Threads писателят обясни, че съвременните актьори – особено по-младите – често шепнат и мърморят, което кара зрителите у дома да включват субтитри. В киното такава опция няма – и голяма част от диалога остава неразбираем. Именно това, казва Кинг, дава огромно предимство на стрийминг платформите.

Половината зрители вече гледат със субтитри

Снимка: Warner Bros.

Според проучвания, цитирани от IndieWire, почти 50% от хората, които гледат филми вкъщи, го правят със включени субтитри. Причината често е неясен звук. На съвременните телевизори екшън сцените кънтят на висока сила, но диалозите са прекалено тихи. Много филми се смесват за мащабни озвучителни системи в киносалони, а на обикновен телевизор балансът звучи сбъркан. Някои зрители пък предпочитат субтитрите, защото ги карат да се съсредоточат върху екрана, вместо да се разсейват с телефона си.

Кинг обаче подчертава, че проблемът е и в новия тип актьорска игра. Днешните актьори често растат пред камера, без опит на сцена. Когато микрофонът е на сантиметри от устата ти, вече не е нужно да проектираш гласа си или да играеш така, че да те чуе последният ред в залата. Този натуралистичен стил е модерен и изглежда като импровизация, но според Кинг именно той убива ясно изразената дикция.

Както самият той пише:

„Очевидното предимство на стрийминга е, че можеш да гледаш у дома. Но тайното оръжие са субтитрите – особено при филми с тежки акценти. Младите актьори като че ли не разбират какво е проекция. Вероятно защото работят само в телевизия и кино, без сценичен опит.“

Въпросът е – дали зрителите ще се върнат в киносалоните, ако звукът стане по-дружелюбен към диалога и ако актьорите започнат да говорят по-ясно? Засега отговорът остава неясен.