5. Robin Hood: Prince of Thieves – 1991

Всичко започна с този филм. Когато бях малък поисках от баща да ми купи VHS касета, в момента в който на екрана се появи онази зърнена картина животът ми се промени. Шеруудската гора, спасяването на лейди Марион и запазената марка безстрашния, непоколебим герой с лък, взимащ от богатите и раздаващ на бедните, ме накара да се въплътя в дете, което живееше в миналото. Първото нещо, което направих е да накарам, бедния си баща да ми направи лук. Не бях виждал по-хубав предмет направен от пръчки в задния двор и ластик от стари панталони. Майка ми прекрои чувал от картофи за облеклото ми и взех един зелен чорапогащник на сестра ми.

Като отидох на училище, след двуседмична ваканция в която бях герой от миналото, оставих втрещени и впечатлени съучениците си от интерпретацията ми на интрото на филма. След като пораснах вече завършил университет, по-умен, по-наблюдателен, забелязах че филма има ужасен избор на анахронизми и кофти географски избори. Но нямаше значение и все още няма значение.

Филмът промени възгледа ми за живота, показа ми че героизмът не е някакъв глупав опит за идеализъм и че не трябва да се държи в кутия, а ако можеш да си герой бъди герой. Видях какво значи да получиш пълно удовлетворение от гледане на филм.

Ако можех да избягам от реалността, сигурно отново щях да се облека така и да се боря със злото.

4. The Notebook – 2004

Дам, това е филм, който ме ритна здраво по топките, уж железните и не емоционални топки, успя да отключи здраво заключените в мен емоции. Трябва да си призная, че никога не съм си поставял за цел да показвам любовта си по такъв декадентски начин. Приятелката ми ме умоляваше да гледаме този филм, продължи дълго за да мога да кажа студено "Да ще го гледам" (Това че се държа мъжествено, не значи, че не разбирам взаимоотношенията в една връзка).

Филмът показва един идеалистичен свят в който всичко в един момент се нарежда, както трябва да бъде, както вътрешната положителна емоция смята, че трябва да бъде. Филмът показва, че светът е представен като през калейдоскоп може да бъде красиво и прекрасно място, както ужасно и ужасяващо.

Не знам дали истинската любов съществува, но предпочитам да вярвам и филмът ми вдъхна голяма доза оптимизъм, през цялото време ме караше да се усмихвам. Накрая ми се насълзиха очите, ама по онзи мъжки начин, да но после отидох да играя канадска борба с един приятел, за да върна малкото загубена мъжественост.

3. Ghostbusters – 1984

Ghostbusters развинти моето въображение, по такъв начин, че станах изключително саркастичен, точно като Пийт Венкман, това промени отношението ми с другите деца. Дори и днес продължавам да използвам нотките на сарказъм на Бил Мъри. Ghostbusters не само отключи въображението ми, но ме научи как да го използвам. Така всяка Коледа аз си пускам този филм и преживявам отново и отново първите впечатления, така след като съм го изгледал сарказмът ми е на подобаващо ниво.

2. Patch Adams – 1998

Признавам си, голям фен съм на Робин Уилямс и неговите безспорни качества на комик. Израснах с Мисис Даутфайър и Хуук. Обаче Patch Adams промени и всичко всичко в мен. Робин Уилямс изигра ролята си, сигурно много по-добре от реалната история.

Този филм ме научи, че хуморът може да излекува всичко, помага на хората да се научат как да използват хумора. Може би това се стори на някои идиотско или прекалено оптимистично и нереално, но филмът е направен по действителен случай, а блестящата игра на Робин Уилямс, само показа, че всичко е възможно.

1. Indiana Jones – 1981

Видях този филм една седмица преди Коледа, бях толкова впечатлен, та на Бъдни вечер просто не можех да си намеря място в леглото и да заспя, смених няколко. Бях молил толкова много нашите да ми купят тази касета, бях обещал да не хвърлям играчките на сестра ми през прозореца. Да и по Коледа стават чудеса, като подарък получих тази касета, всъщност всичките части на Idiana Jones.

след като изгледах всичките филми, беше ясно че трябва да стана археолог. След като Робин Худ ме запали по миналото, Индиана Джоунс ми показа как мога да се върна в миналото. От тогава историята и в частност археологията съпътстват живота ми.

Всеки има филми, които са отключили някаква мисъл в главата му и са променили мисленето и живота му, кои са вашите филми спомогнали малко или много да сте това, което сте днес?