„Нечестивата троица“ е най-новото заглавие на режисьора Ричард Грей, познат с уестърна-мистерия „Убийство в Йелоустоун Сити“ (2022). В новия си проект Грей се връща към по-класическа форма на уестърн разказа, вдъхновен от духа на продукциите с Ауди Мърфи от 50-те и 60-те години, но с модерна визия, динамика и актьорски състав, който впечатлява.

Сюжетът се развива през 1870-те години и проследява младия Хенри Броудуей (Брандън Лесард) – наивен и неоформен мъж, чийто живот се преобръща след неочаквана среща с отчуждения му баща Айзък (Тим Дали), секунди преди последният да бъде обесен. Преди да умре, Айзък поставя на сина си последна задача: да открие и убие човека, който според него го е натопил за престъпление, което не е извършил.

Хенри потегля към градчето Тринити, щата Монтана, воден от желание за мъст. Пристигайки там, той разбира, че шерифът, когото смята за виновен, вече е мъртъв. Новият закон в града е Гидеон Доув (Пиърс Броснан) – благороден ирландски имигрант, който предупреждава Хенри да пази самоличността си в тайна. Градът кипи от напрежение и насилие, а името Броудуей все още предизвиква бурни реакции.

Оказва се, че тайната на Хенри вече е разкрита от харизматичния и подозрително услужлив бивш роб на име Св. Кристофър (Самюел Л. Джаксън), който има лични сметки с покойния Айзък. Кристофър вярва, че злато от обир, в който е участвал, е скрито някъде из града – и е убеден, че Хенри може да го отведе до него, дори самият той да отрича да знае нещо.

Паралелно с това, Доув трябва да защити младата индианка Бягащо Мече (К'орианка Килчър), обвинена от местните в убийството на предишния шериф. Доув я укрива извън града, съзнавайки, че рискува всичко, но не отстъпва. Тя също не е готова да бяга – и двете страни следват своите морални кодекси в свят, където справедливостта често идва от дулото на пушка.

Сценарият на Лий Закърайа предлага стабилна драматургична основа, върху която Грей изгражда класически, но стегнат и напрегнат уестърн, изпълнен с престрелки, смяна на съюзи и умерено изненадващи обрати. Сред най-силните елементи на филма са визуалната му естетика (операторската работа на Томас Скот Стантън е особено впечатляваща) и внимателно вплетената символика – не само в заглавието, но и в моралните дилеми, пред които са изправени героите.

Брандън Лесард е откритие в главната роля. Той излъчва уязвимост, решителност и скрита сила – комбинация, която често се среща в образите на класическия уестърн герой. Неговото представяне е още по-впечатляващо предвид факта, че споделя екрана с две холивудски легенди.

Пиърс Броснан изиграва Доув с премерена енергия – като човек, носещ тежестта на миналото си и ясното съзнание за крехката граница между ред и хаос. Образът му носи дълбочина и тъга, без да губи решителност – типично за опитен стрелец, който знае кога да говори и кога да действа. Реплики като „Злото вече се облича по всякакъв начин“ показват не само мъдростта му, но и разочарованието му от света.

От другата страна е Самюел Л. Джаксън – фойерверк от енергия, хумор и контролирана заплаха. Героят му, Св. Кристофър, е маниакален, но обаятелен, обигран манипулатор, който с лекота печели доверието на салонните простаци в Тринити, за да ги използва за своите цели. Всяка негова сцена носи опасност, но и чар. „Не съм дяволът, сине... само един грешник“, казва той – и зрителят се чуди дали това не е само част от истината.

Филмът отдава заслуженото и на женските персонажи. Освен Бягащо Мече, чието мълчаливо присъствие носи сила и решимост, във втори план стои Сара – съпругата на Доув (изиграна от Вероника Ферес), която също показва твърдост и достойнство. Далеч от ролята на безпомощни девици, тези героини са достойни участници в конфликта.

„Нечестивата троица“ е филм, който не се срамува от жанровите си корени, но ги използва умело, за да създаде нещо свежо и съвременно. Силната режисура, добре написаният сценарий, отличният актьорски състав и зрялото, емоционално ядро го превръщат в стойностен уестърн, който би се харесал както на заклетите фенове на жанра, така и на нова публика, която търси нещо различно.