Със зловещите си CGI джуджета и лутащ се стил, новата игрална версия на „Снежанка“ не е пълен провал, но оставя усещане за хаос от идеи и послания.

Игралните римейкове на класически анимации на Disney рядко биват посрещани с ентусиазъм от критиците, но нито един от тях не е предизвикал такава вълна от неодобрение, както новата версия на „Снежанка и седемте джуджета“. Дали публиката не започва да изпитва умора от образа на дисни принцесите? Възможно е, но тук има и нещо по-дълбоко.

Оригиналният филм от 1937 г. е първата пълнометражна анимация на Уолт Дисни — признат шедьовър, който, въпреки остарелите си елементи, и до днес се смята за един от връхните моменти в историята на киното. Да се прави римейк на подобна класика в игрална версия е все едно да преработиш "Singin' in the Rain / Аз пея под дъжда " като 3D анимация - просто не е добра идея.

Допълнителен проблем е, че новата "Снежанка" е атакувана от всички посоки. Част от публиката я обвинява, че е „твърде прогресивна“ (Как може Снежанка — прочута със снежнобялата си кожа — да бъде изиграна от актриса с колумбийски корени?!), а друга част я упреква, че е „недостатъчно прогресивна“ (Как така в днешно време все още се използват карикатурни джуджета?!). Добавете към това и критиките към Гал Гадот заради откритата ѝ подкрепа към Израел във войната с Газа – и получавате перфектната буря от негативна публичност, идваща най-вече от групи, защитаващи палестинската кауза.

Добрата новина? Филмът не е пълен крах. Не е най-слабият римейк на Disney (тази титла си остава за „Пинокио“ на Робърт Земекис), но не е и сред най-добрите. И все пак — определено е най-любопитният. Защото изглежда, че част от екипа е искал да направи носталгичен поклон към старата приказка, докато друга част е искала радикална, почти марксистка преосмислена версия. В крайна сметка са решили да включат и двете идеи — резултатът е филм, който изглежда като две различни продукции, сшити една за друга.

Първите сцени ни въвеждат в "революционната" версия. Снежанка (Рейчъл Зеглър) не е кръстена на цвета на кожата си, а на снежна буря, бушувала при раждането ѝ (което, в интерес на истината, можеше да доведе до далеч по-неподходящо име като „Кисел Дъжд“). Следват монолози и песни за „кралство на свободните и справедливите“, където „богатствата на земята принадлежат на всички, които я обработват“. Никой не е очаквал филм на Disney да се доближи толкова до духа на Комунистическия манифест.

Май трябва да оценим това като „2 филма в 1“ — от финансова гледна точка излиза изгодно

Когато майката на Снежанка умира, баща ѝ се жени за Злата кралица (Гадот), която започва да всява страх сред народа, за да заграби богатството на кралството. На този етап, „Снежанка“ се превръща в един от най-политическите филми на годината, независимо от жанра.

Нещата стават още по-интересни, когато Снежанка се запознава с Джонатан (Андрю Бърнап), нейния бъдещ любим - не принц, а бунтовнически лидер, напомнящ на Робин Худ. Той я подканва да „престане да мисли и да действа“, след което тя изпълнява песента Waiting on a Wish — ясно послание срещу старата формула на пасивните дисни принцеси.

И точно когато мислиш, че ще гледаш нещо радикално ново... идва завоят. Снежанка бяга в гората, където филмът внезапно се превръща в почти дословна възстановка на анимацията от 1937-ма. Гората изглежда като декор от атракцион в Дисниленд, а CGI джуджетата — като кукли от зловещ куклен театър. Това е може би най-лошото решение на режисьора Марк Уеб — да използва дигитални аватари вместо истински актьори. Въпреки това, сцените имат известен чар и носталгия, макар и с механично усещане.

Но след това... пак се връщаме към революцията. Снежанка се съюзява с бандата на Джонатан, и двамата пеят най-запомнящата се песен във филма — Princess Problems. И така, се оказва, че имаме две групи горски обитатели — джуджетата от приказката и бунтовниците от новата линия. Изглежда, че сценарият първоначално е бил писан в две версии — с едните и с другите — и продуцентите просто са решили да не махат нито една от тях. Но защо тогава въобще са нужни джуджетата, ако нямат роля в сюжета?

Кризата на идентичността се задълбочава. Половината филм се развива в мрачно, подтиснато кралство, където героинята мечтае за социална революция. Другата половина – в шарен, приказен свят, където всичко е красиво и идеализирано. Половината песни са сериозни химни за самоувереност, написани от авторите на “The Greatest Showman on Earth / Най-великият шоумен”, другата половина — жизнерадостни мелодийки от 30-те.

Може би наистина трябва да гледаме на филма като на "две в едно". Но би било по-добре, ако от самото начало беше избрана една посока. В този си вид, „Снежанка“ не може да намери ритъма си. Историята е претрупана, тонът — объркан, а темпото — неравномерно.

Това не означава, че филмът е пълен провал. Напротив — именно тази му криза го прави интересен за киномани и анализатори на културната динамика. Но за децата, които очакват магия от Disney, филмът по-скоро ще се стори странен, а не вълшебен.