Снимка: Le Studio Canal/Universal Pictures

През януари 2025 г. светът на киното загуби един от най-необикновените си творци – Дейвид Линч почина на 78 години. Последвалата вълна от почитания беше поразителна. Дори хора, които никога не бяха коментирали филми в социалните мрежи, изразиха дълбока тъга и възхищение. Макар често да създаваше смущаващи и изкривени образи на действителността, Линч като човек и артист успяваше да докосне хората на емоционално и дълбоко ниво. Може би защото винаги оставаше верен на себе си, с ексцентричен, но щедър дух, рязко контрастиращ със света на фалшивата слава. Или защото разголваше тъмната страна зад фасадата на т.нар. "Американска мечта". А може би защото просто беше обичан – искрено, масово и заслужено. Една от най-трогателните публични почитания дойде от актрисата Наоми Уотс – звездата на филма, който често се определя като върховото постижение на Линч: "Мълхоланд Драйв".

Един отказ, едно име, една съдба

Снимка: Le Studio Canal/Universal Pictures

"Мълхоланд Драйв" започва като 90-минутен пилотен епизод за нов сериал по ABC, но телевизията отхвърля проекта. Причините: бавен ритъм, объркан сюжет и подозрения, че актрисите Лора Херинг и Наоми Уотс са "твърде възрастни" за ролите си. Но Линч не отстъпва. Благодарение на допълнително финансиране от StudioCanal той заснема допълнителни сцени и оформя окончателния филм.

Наоми Уотс, която дълго се лута в сянката на Холивуд през 90-те, посочва именно този филм като преломна точка в кариерата си. Ролята ѝ се превръща в една от най-паметните в кариерата на Линч, а за бъдещи проекти тя получава две номинации за "Оскар" – за "21 Грама" и "Невъзможното".

Филмът бързо печели световно признание – номинация за "Златна палма" в Кан (където Линч печели за най-добър режисьор) и номинация за "Оскар" за режисура. През 2016 г. оглавява престижната класация на BBC, а през 2022 г. се изкачва от #28 на #8 в списъка на Sight & Sound. През 2025 г. в анкетата на The New York Times, посветена на 100-те най-добри филма на 21-ви век, "Мълхоланд Драйв" заема 2-ро място.

Какво се случва в "Мълхоланд Драйв"?

Снимка: Le Studio Canal/Universal Pictures

Една нощ в Лос Анджелис – мистериозна брюнетка (Лаура Харинг) оцелява при опит за убийство благодарение на автомобилна катастрофа, но губи паметта си. Скрива се в апартамент и скоро там се появява Бети Елмс (Наоми Уотс) – ентусиазирана млада актриса, пристигнала от Онтарио с мечти за слава. Двете жени започват да разследват коя всъщност е Рита – името, което тайнствената непозната си избира от плакат на филма "Гилда". В чантата ѝ се крият пачка пари и син ключ – първите улики към миналото ѝ.

Първият кастинг на Бети минава триумфално, но паралелните сюжетни линии издават, че нещо по-мрачно дебне из кадрите – непохватен наемник, зловеща фигура зад заведение (една от най-запомнящите се сцени на ужас в киното) и режисьорът Адам (Джъстин Теру), принуден от мафиотски натиск да избере непозната актриса за главната роля. Всичко е подчинено на сенчест кукловод (Майкъл Андерсън – познат от "Туин Пийкс"), който дърпа конците зад кулисите.

Ритъмът става все по-зловещ, когато Бети и Рита откриват трупа на млада жена и попадат в театър, където ключът намира своето синьо ковчеже. В този момент реалността се разпада – Бети се превръща в Даян – провалена актриса, обсебена от ревност към бившата си любовница Камила (също изиграна от Харинг), която е използвала връзката им, за да пробие в индустрията. Последните 30 минути на филма могат да се тълкуват като кошмарната истина зад измисления, бляскав сън от предишните два часа.

Какво всъщност значи "Мълхоланд Драйв"?

Снимка: Le Studio Canal/Universal Pictures

В един кадър виждаме табела със Sunset Boulevard. Двете улици – Мълхоланд и Сънсет – се вият паралелно из Холивуд Хилс, но носят различни значения. Линч многократно е заявявал, че "Sunset Boulevard" на Били Уайлдър е сред любимите му филми. Съответно, "Мълхоланд Драйв" може да се тълкува като негово модерно ехо – ода и отрова към индустрията едновременно.

Холивуд е представен като двулико същество – едновременно съблазнителен и жесток. Някои успяват, повечето се провалят, други плащат цена със себе си. Мъжете като Адам са принудени да правят компромиси. Жените – като Даян/Бети – непрекъснато сменят лица, роли и идентичности, за да се впишат в капризите на фабриката за сънища. След като кутията се отвори, Линч ни показва какво остава, когато илюзията се срути.

"Мълхоланд Драйв" е изкривено огледало на стари холивудски истории – смесица от "Синьо Кадифе", "Туин Пийкс" и "Изгубената Магистрала". И може би затова е шедьовърът на Линч – съчетава мрачната му сюрреалистичност с сюжет, който поразява не само с визия, но и с емоционална сила.