Сюжетът: Поколения след смъртта на маймунския водач Цезар хората продължават да слизат надолу по еволюционната стълбица, а маймуните заемат тяхното място. Ной (Оуен Тийг) е младо шимпанзе, чието миролюбиво село е нападнато от маймунска армия, предвождана от злия желаещ да бъде монарх Проксимус Цезар (Кевин Дюран). Заклевайки се да спаси своите роднини, той тръгва на пътешествие из новата земя, където среща човешко момиче (Фрея Алън), което става негов несигурен съюзник.

РЕЦЕНЗИЯ: Не е лесно да се продължи доста добрата трилогия за маймуни 20th Century Fox, която излезе твърде скоро. Мнозина забравят, че режисьорът Мат Рийвс, който бе  „А-отборът“ на режисьорите благодарение на работата си по тези филми, всъщност режисира само втория и третия филм от трилогията, а Рупърт Уайът режисира първия филм, който не беше толкова епичен, колкото другите два. Всъщност бих стигнал дотам да кажа, че това беше един вид колебливо начало на това, което в крайна сметка се превърна в невероятна трилогия, така че с тази мисъл отивах към “Кралството на планетата на маймуните” на Уес Бол, готов да дам шанс на бившия режисьор на „Лабиринтът“.

За щастие, Бол в крайна сметка направи добър филм за „Планетата на маймуните“; дори и да не е шедьовърът, който се надяваха мнозина. Според мен всъщност никога не е имало лош филм за „Планетата на маймуните“, тъй като замисълът е толкова интересен. Кралството се опитва да действа като своеобразен мост между трилогията за Цезар и оригиналната поредица за маймуните от 60-те и 70-те години. Използват се някои от същите емблематични кадри и локации, а музиката на Джон Паесано по доста приятен начин се доближава до класическата музика на Джери Голдсмит от оригинала.

Първата половина на „Кралството“ всъщност е страхотна. В нея добре се представя къде се намира светът на маймуните по отношение на еволюцията им, като те вече са напълно способни да говорят, макар и да е малко сковано, като все още използват езика на знаците от последната трилогия, за да общуват. Светът на маймуните е разпокъсан и филмът започва да описва по своеобразен начин как маймуните са се обединили и как се е развила еволюционната йерархия между тях и хората.
 

CGI е невероятен, а маймуните изглеждат превъзходно. Ноа на Оуен Тийг е по-слабо изразеният герой от Цезар на Анди Серкис, но това е замисълът. Той е деликатна фигура, която закоравява с напредването на филма, проправяйки пътя към една вълнуваща трилогия, която може да покаже как неговото управление в крайна сметка помага за оформянето на обществото по не съвсем положителен начин. Целият актьорски състав на маймуните е перфектен, особено Питър Макон (Бортус) от „Орвил“, който озвучава Рака, мъдър орангутан, и украсява всяка сцена (може би има един от най-добрите гласове в Холивуд). Кевин Дюран е изненадващо симпатичен злодей; той се стреми да обедини своя вид срещу това, което вижда като по-голяма заплаха, дори ако го прави по тираничен начин.

Звучи добре, нали? Стига филмът да се фокусираше върху тези проклети маймуни. Кралството на планетата на маймуните започва да се размива, когато се акцентира прекалено много върху хората, особено върху Мей от Фрея Алън. Няма нищо лошо в нейното изпълнение, но динамиката между нея и Ной беше направена по подобен начин (и с по-голям ефект) в „Възходът на планетата на маймуните“ и „Зората на планетата на маймуните“. По-лошото е как са посяти са семената, които подсказват, че бъдещите филми от франчайза ще бъдат основно Войната за планетата на маймуните отново и отново, като бъдещите конфликти между хората и маймуните са това, към което те се стремят. Наистина ли имаме нужда от това? Нима последната трилогия не обхвана това достатъчно? По-голямата част от този филм дразни със свят, в който хората напълно са се плъзнали надолу по еволюционната верига, но изведнъж сякаш се отдръпват от тази интригуваща идея и филмът се превръща в твърде голям клонинг на другите филми. Това е жалко филмът беше наистина добър, когато се различаваше.

Дори и да бях разочарован от начина, по който „Кралството на планетата на маймуните“ се развива във втората си половина, все пак се изкефих на филма. Половината от филма е отличен, което го прави достойно допълнение към франчайза, дори и ако посоката, в която ще се движат следващите филми, е малко прекалено позната за моя вкус. Що се отнася до поредицата, бих казал, че е почти на нивото на „Възходът“, по-добър от римейка на Бъртън и „Битката за планетата на маймуните“, но не толкова добър, колкото филмите на Рийвс или някои от наистина класическите от 60-те и 70-те години.