Вдъхновила Нолан преводачка разкритикува остро неговата „Одисея“
снимка:Universal Pictures
Една от най-уважаваните съвременни преводачки на Омировата "Одисея" отправи унищожителна критика към филма на Кристофър Нолан. Емили Уилсън определя сценария като "ужасен" и заявява, че би се срамувала, ако е написала част от него.
Позицията ѝ привлича особено внимание, защото Нолан неведнъж е посочвал нейния превод от 2017 г. като свое вдъхновение. Режисьорът е откроявал и началните думи "Разкажи ми за един сложен човек", с които Уилсън представя Одисей.
Рецензията ѝ за London Review of Books носи заглавието "Един несложен човек". Още с него тя подсказва основното си възражение - според нея филмът е премахнал противоречията, които правят Омировия герой толкова интересен.
Уилсън смята, че версията с Мат Деймън не успява да предложи убедителни идеи за войната, паметта, историята и последиците от завръщането на един прочут воин. Тя вижда недостатъчно развити персонажи и действия, за които сценарият не предлага ясна човешка мотивация.
Критиката ѝ не е насочена към техническата страна на продукцията. Преводачката признава способността на Нолан да създава мащабни гледки, битки и чудовища, но смята, че зрелището прикрива липсата на емоционална и нравствена дълбочина.
Тя атакува и структурата на историята, макар самата Омирова поема да използва разкази в разказа и да не представя пътуването на Одисей в проста хронологична последователност. Според Уилсън филмовите размествания изглеждат повече като режисьорски трик, отколкото като необходим начин за разкриване на героя.
Сред най-обсъжданите ѝ забележки е, че във филма няма истинска чувственост, а представената храна изглежда непривлекателно. Зад провокативната формулировка стои по-широката ѝ критика, че адаптацията е отстранила телесната, домашната и всекидневната страна на древния свят.
Омировата история не е само поредица от изпитания, морски битки и срещи с чудовища. Тя е и разказ за гостоприемството, верността, желанието, насилието и цената, която останалите плащат за славата на воина.
Именно тук се намира най-същественият спор между Уилсън и Нолан. Филмът се опитва да направи Одисей по-разпознаваем съвременен герой, докато преводачката защитава неговата двусмисленост - човек, способен едновременно на изобретателност, жестокост, измама и привързаност към дома.
Острата рецензия не означава, че Уилсън отхвърля напълно културния ефект на продукцията. Тя признава, че интересът към филма е увеличил продажбите на различни издания на "Одисея", включително на нейния собствен превод.
Според нея популярността на Нолан може да насочи повече хора към древногръцката литература и дори да помогне на университетски програми по история, езици и хуманитарни науки. Така критиката ѝ завършва с необичайна комбинация от разочарование от филма и благодарност за интереса, който той създава към Омир.
Реакцията на Уилсън не е окончателна присъда над "Одисея". Филмовата адаптация няма задължението да възпроизвежда всяка тема и противоречие от произведение на близо три хилядолетия.
Думите ѝ обаче имат тежест, защото идват от специалист, чиято работа самият режисьор е използвал като отправна точка. Сблъсъкът между нейния прочит и филма показва колко различни представи могат да съществуват за един и същ герой.
"Одисея" продължава силното си представяне в кината, но рецензията отваря нов разговор отвъд приходите и техническия мащаб. Истинският спор вече е дали Нолан е направил древната история достъпна за съвременната публика, или я е опростил до зрелищно приключение.
