Оскарите, както всяка престижна награда, са имали не малко спорни и противоречиви победители по време на 90-годишната си история. Много пъти абсолютни фаворити на публиката са оставали разочаровани и без мечтаното отличие, за сметка на по-малко известни и популярни актьори и филми. Представям ви списъка с 9-те най-противоречиви носители на „Оскар“. Статията показва на вашето внимание най-спорните победители. По никакъв начин не подценявам или отричам таланта на актьорите, изпълнителите и хората участващи в заснемането на филмите. Много от имената в списъка са се доказали като невероятни и успели личности и уменията им са безспорни. Просто в момента на спечелването на статуетката е имало странични фактори, които са учудили и изненадали както зрителите, така и критиката.
И победителите са:
Филмът не е сред фаворитите на 65-тата церемония на академията, имайки предвид, че е комедия се е появилана екран близо година преди месеца на „Оскарите“. Сред номенираните актриси има доста опитни и доказали се жени, но наградата взема неопитната по това време Мариса Томей.
След това тръгват най-различни слухове по този повод. Най-невероятният е, че водещия е бил пиян по време на връчванията и е сбъркал текста си за четене. По този начин Томей взела награда, която не заслужавала. Този слух по-късно е бил отхвърлен - предполага се, че зад сцената има хора, на които сред задълженията им влиза недопускането и предотвратяването на подобни „гафове“. Въпреки това Мариса и нейната награда си остават доста спорни за някои зрители. Не че актрисата има някаква вина в случая.
Хип-хопът не е гореща тема при „Оскарите“ имайки предвид възрастта на съдиите и журито. Ето защо настъпва шок, когато рапърите от Three 6 Mafia грабват статуетката за песента си ‘It’s Hard Out Here for a Pimp’ към филма „Ритъм и блъф“ (Hustle and Flow).
Групата нямаше благодарствено слово и се наложи да цензурира малко песента си, след като тя започна да се слуша и пее от милиони фенове. Този случай показва, че дори груба и „леко“ вулгарна песен може да бъде отличена, стига тя оказва влияние върху дадена сцена или на филма като цяло.
През 1999 на „Оскари“-те се забелязваха големи имена като „Спасяването на редник Райън“ и „Влюбеният Шекспир“. Ето защо един непретенциозен италиански филм предизвика фурор, когато отмъкна цели 3 от „главните“ статуетки. Едната е ясна - „най-добър чуждоезичен филм“. Изненадата настъпва, когато Роберто Бенини печели наградата за най-добър режисьор и най-добра мъжка главна роля.
Самият филм е достатъчно противоречив (както повечето филми на тема за Холокоста). Бенини успява да победи традиционни „Холивудски“ продукции и много зрители не могат да разберат, защо Едуард Нортън се разминава с наградата за ролята си във филма „Американска история Х“.
Продъженията (прикуълите,за да сме по-точни) на оригиналната трилогия на „Междузвездни войни“ винаги са разделяли на два лагера феновете и зрителите, относно качеството си. Но по една тема има единодушие: визуалните ефекти са невероятни за времето си. Въпреки това „Матрицата“ грабва приза, заедно с още няколко статуетки. Светлинните мечове и космическите кораби не помогнаха на „Епизод I: Невидима Заплаха“. Интересното е, че следващите години продълженията на „Матрицата“ не получават дори номинация.
За никого не е изненада, когато филмът на Роман Полански печели доста номинации, имайки предвид факта, че е военна драма с невероятна режисура (а ние знаем, че Академията си пада доста по такива творби). Въпреки това наградата на Ейдриън Броуди изненадва зрителите, които очакват друг победител - все пак имена като Джак Никълсън и Даниъл Дей-Луис са също номинирани. Някои отбелязват, че самата ролята, а не представянето на актьора, е спечелила „Оскар“.
Филмът спечели няколко статуетки, но нито една в актьорския департамент, което си е постижение като се има предвид, че половината диалог е на Хинди. Противоречието идва от това, че според много зрители, филмът страда от липса на задълбочени нюанси в сценария, които се изискват от „оскарските“ филми. Преки конкуренти му бяха „Невероятният случай на Бенджанин Бътън“ и „Милк“. „Беднякът милионер“ е определян като добър филм според критиката, но сценарий подчинен на случайността и банална любовна история не са достатъчни за да спечелиш отличието. В допълнение се смята, че песента „Jaiho” е спечелила наградата само благодарение на популярността на филма, а не заради своите си качества.
Да изиграеш човек с физически недъг или психическа болест е голямо предизвикателство и когато това е направено добре, логично следва номинация за „Оскар“. Такъв е случаят с Джак Никълсън в „Колкото толкова“, който изиграва страхотно ролята на мъж с Обсесивно-компулсивното разстройство и още куп проблеми. Въпреки че представянето му изобщо не е лошо, проблемът идва от факта, че Никълсън е печелил вече наградата и сам е вдигнал летвата за своите роли. Изпълнението му на психично болен не е толкова запомнящо и открояващо се, за да го отличи втори път.
Интересното е, че това е годината на „Титаник“ на Джеймс Камерън, който обира статуетките, но се разминава с приза за най-добър актьор и актриса.
Това е първата награда на Ал Пачино, въпреки че две десетилетия по-рано е бил отново номиниран. Както и в горния пример, представянето му не е никак лошо. Той се преборва с Дензъл Уошингтън и Клинт Истууд, но техните филми са сметнати от журито за по-слаби като цяло.
За много зрители представянето на Пачино в „Усещане за жена“ бледнее в сравнение с играта му в трилогията-шедьовър „Кръстникът“. Въпреки дискусиите, коя е най-добрата роля на актьора, няма спор, че Ал Пачино е уникален и невероятен актьор, заслужаващ „Оскар“. (тук може да се забележи моята пристрастност, признавам)
Филмът спечели четири важни статуетки включително и за „най-добър режисьор“ за Анг Лий. Интересното е, че фентъзи-приключението не успя да вземе приза за „най-добър филм“, който отиде при „Арго“ на Бен Афлек. Въпреки че двете награди не винаги вървят ръка за ръка, бе изненада фактът, че „Животът на Пи“ спечели отличието за режисура (очакваше се за вземе статуетки за операторско майсторство и визуални ефекти, благодарение на страхотното си 3D).
Филмът не спечели „Оскар“ и в актьорските категории. Причината най-вероятно е, че главната роля бе поверена на непознат в Холивуд „новобранец“ и прекаленото наблягане на специални ефекти вместо на "човешкатa" игра. Конкурент за статуетката беше историческата драма на Стивън Спилбърг „Линкълн“, която съдържаше невероятна актьорска игра и драматичен сценарии. Въпреки това съдиите сметнаха, че биографичната лента за гражданската война в САЩ, заслужава само две отличия: най-добър актьор (Даниъл Дей-Луис) и най-добър дизайн на продукция. Понякога просто някои филми не излизат в правилната година.
Източник: Screenrant
Автор: Виктор Кърджиев