Грета Гарбо (Greta Garbo)

Грета Гарбо е родена като Грета Ловиса Густафсон на 18 септември 1905 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на Анна Ловиса (Йохансдотер), която работи във фабрика за сладко, и Карл Алфред Густафсон, работник. Тя е на четиринадесет години, когато баща ѝ умира и семейството остава без средства. Грета е принудена да напусне училище и да отиде да работи в универсален магазин. Магазинът я използва като модел в рекламите си във вестниците. Тя няма никакви филмови амбиции, докато не се появява в кратък рекламен филм на същия универсален магазин, докато е още тийнейджърка. Ерик А. Печлер, комедиен режисьор, вижда филма и ѝ дава малка роля в своя "Луфар-Петър" (1922 г.). Окуражена от собственото си представяне, тя кандидатства и печели стипендия за шведско театрално училище. Докато е там, тя участва поне в един филм - En lyckoriddare (1921 г.). И двата филма са с малки роли, но това е началото. Накрая известният шведски режисьор Мауриц Стилър я изтегля от театралното училище за главната роля в "Сага за Гьоста Берлингс" (1924 г.). На 18-годишна възраст Грета е в подем.

След Die freudlose Gasse (1925 г.) и на Грета, и на Стилър са предложени договори с MGM, а първият ѝ филм за студиото е американският Torrent (1926 г.) - ням филм, в който не ѝ се налага да каже и дума на английски. След още няколко филма, сред които "Изкусителката" (1926), "Любов" (1927) и "Жена с дела" (1928), Грета се снима в "Анна Кристи" (1930) (първото ѝ "говорещо" филмче), който не само ѝ дава силно екранно присъствие, но и ѝ носи номинация за "Оскар" като най-добра актриса (не печели). По-късно същата година тя снима филма "Романс" (1930), който донякъде е разочарование, но през 1931 г. тя се възстановява и получава още една главна роля в "Мата Хари" (1931), който се оказва голям хит.

Грета продължава да се изявява интензивно във всичко, което ѝ се предлага. През следващата година тя участва в още един хит - "Гранд хотел" (1932). В "Анна Каренина" (1935) на MGM обаче тя изиграва това, което някои смятат за най-великата роля в живота ѝ. В ролята на жена, разкъсвана между двама любовници и сина си, тя е абсолютно спираща дъха. Малко след това се снима в историческата драма "Кралица Кристина" (1933), където изпълнява главната роля и получава голямо признание. Получава номинация за "Оскар" за ролята си в романтичната драма "Камила" (1936 г.), отново в главната роля. Кариерата ѝ претърпява срив през следващата година в "Завоеванието" (1937), който е касов провал. По-късно тя се завръща, когато участва в "Ниночка" (1939), в който показва комедийната си страна. Едва две години по-късно заснема последния си филм - "Двулична жена" (1941), също комедия. Филмът обаче предизвиква полемика, осъден е от Католическата църква и други групи и е касов провал, който разтърсва Гарбо.

След Втората световна война Грета, по нейно собствено признание, чувства, че светът се е променил може би завинаги, и се оттегля, като никога повече не застава пред камерата. До края на живота си тя работи, за да поддържа мистиката на Гарбо. Нейните филми, според нея, заемат подобаващо място в историята и ще придобият стойност. Тя изоставя Холивуд и се премества в Ню Йорк. Заедно с някои от най-известните личности в света, като Аристотел Онасис и др. Прекарва времето си в градинарство и отглеждане на цветя и зеленчуци. През 1954 г. Грета получава специален "Оскар" за незабравими изпълнения. През 1990 г. тя дори написва своя биография.

На 15 април 1990 г. Грета умира от естествена смърт в Ню Йорк, а с нея си отива и "мистиката Гарбо". Тя е на 84 години. - И.И. превод