Антъни Куин (Anthony Quinn)

Антъни Куин е роден като Антонио Родолфо Куин Оаксака (според някои източници Мануел Антонио Родолфо Куин Оаксака) на 21 април 1915 г. в Чихуахуа, Мексико, в семейството на Мануела (Оаксака) и Франсиско Куин, който става асистент-оператор във филмово студио в Лос Анджелис (Калифорния). Дядо му по бащина линия е ирландец, а останалите членове на семейството му са мексиканци.

След като започва живота си в изключително скромни условия в Мексико, семейството му се премества в Лос Анджелис, където той израства в кварталите Бойл Хайтс и Ехо Парк. Като младеж свири в групата на евангелистката Ейми Семпъл Макферсън и като заместник-проповедник. Учи в Политехническата гимназия, а по-късно и в гимназията "Белмонт", но в крайна сметка се отказва. Младият Куин се занимава с бокс (което му помага като театрален актьор, когато изиграва Стенли Ковалски в "Трамвай "Желание" с възторжени отзиви в Чикаго), а по-късно учи архитектура при Франк Лойд Райт в студиото на великия архитект, Талисин, в Аризона. Куин е близък с Райт, който го насърчава, когато решава да опита с актьорско майсторство. Дебютира в киното с филма Parole! (1936). След кратък стаж на сцената, Куин попада в Холивуд през 1936 г. и получава различни малки роли в няколко филма на Paramount, включително индиански воин в The Plainsman (1936), режисиран от човека, който по-късно става негов тъст, Сесил Б. Демил.

Като играч на договор в Paramount, Куин играе предимно етнически роли, като например арабски вожд в комедията на Бинг Кросби и Боб Хоуп "Пътят към Мароко" (1942 г.). Като мексикански гражданин (става американски гражданин едва през 1947 г.) той е освободен от наборна служба. Заедно с много други актьори, които са на военна служба по време на Втората световна война, той успява да премине към по-добри поддържащи роли. Жени се за дъщерята на Демил - Катрин Демил, което му осигурява достъп до висшите кръгове на холивудското общество. Разочарован е от кариерата си и не подновява договора си с Paramount въпреки съветите на други хора, включително и на тъста си, с когото не се разбира (според Куин той никога не го е приемал заради мексиканските му корени; двамата мъже са и на противоположни позиции в политическия спектър), но в крайна сметка успяват да изградят цивилизовани отношения. Куин се завръща на сцената, за да усъвършенства занаята си. Превъплъщението му в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай "Желание" в Чикаго и на Бродуей (където замества легендарния Марлон Брандо, който завинаги е свързан с тази роля) прави репутацията му и дава тласък на филмовата му кариера, когато се връща в киното.

Брандо и Елиа Казан, който режисира "Трамвай" на Бродуей и в киното ("Трамвай Желание" (1951 г.)), са от решаващо значение за бъдещия успех на Куин. Казан, знаейки, че двамата са потенциални съперници заради прочутите им образи на Ковалски, ангажира Куин за ролята на брата на Брандо в биографичния си филм за мексиканския революционер Емилиано Сапата "Viva Zapata!" (1952). Куин печели наградата "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля за 1952 г., с което става първият мексиканец-американец, спечелил "Оскар". Това не е единствената му поява в кръга на победителите: той печели втория си "Оскар" за поддържаща мъжка роля през 1957 г. за образа на Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели за Винсент ван Гог "Жажда за живот" (1956), в ролята на Кърк Дъглас. През следващото десетилетие Куин живее в Италия и се превръща в основна фигура в световното кино, тъй като много студия снимат филми в Италия, за да се възползват от по-ниските разходи ("бягството на продукцията" е сполетяло индустрията още от нейното начало в района на Ню Йорк и Ню Джърси през 10-те години на ХХ век). Участва в няколко италиански филма, като прави едно от най-великите си изпълнения в ролята на цирков силовак, който жестоко малтретира милата душа, изиграна от Джулиета Мазина в шедьовъра на съпруга ѝ Федерико Фелини "Пътят" (1954 г.). Запознава се с втората си съпруга Джоланда Адолори, асистент по гардероба, докато е в Рим и снима филма "Варава" (1961).

Редувайки Европа и Холивуд, Куин изгражда репутацията си и влиза в челните редици на актьорите, изпълняващи характерни роли. Получава третата си номинация за "Оскар" (и първата за най-добър актьор) за филма "Див е вятърът" (1957) на Джордж Кукор. Играе гръцки боец от съпротивата срещу нацистката окупация в чудовищния хит "Пушките на Навароне" (1961 г.) и получава похвали за образа на някога велик боксьор, който върви надолу, в "Реквием за тежка категория" (1962 г.) на Род Серлинг. Връща се към етническите роли, като например арабски военачалник в шедьовъра на Дейвид Лийн "Лорънс Арабски" (1962 г.), и играе едноименната главна роля в блокбастъра "Варава с меч и сандал" (1961 г.). Две години по-късно достига зенита на кариерата си, изигравайки гърка Зорба в едноименния филм (известен още като "Зорба гъркът" (1964)), който му носи четвъртата и последна номинация за "Оскар" за най-добър актьор. Шестдесетте години на миналия век са благосклонни към него: той играе главни роли в такива големи филми като "Обувките на рибаря" (1968) и "Тайната на Санта Витория" (1969). Появата му в главната роля в екранизацията на романа на Джон Фаулз "Магьосникът" (1968 г.) обаче не спасява филма, който е един от прословутите "пуйки" на това десетилетие.

През 60-те години на миналия век Куин заявява пред списание Life, че ще се бори срещу типизирането. За съжаление, през следващото десетилетие той отново се връща към ролята на етнически типажи в такива критически бомби като "Гръцкият магнат" (1978). В краткия телевизионен сериал "Човекът и градът" (1971 г.) се снима в ролята на испанския кмет на югозападен град, но през 70-те години кариерата му губи инерция. Освен ролята на слабо прикрития Аристотел Онасис в кинематографичния романтичен филм "Гръцкият магнат" (1978 г.), другите му големи роли през десетилетието са на Хамза в противоречивия "Послание" (1976 г.) (известен още като "Мохамед, пратеник на Бога"); на италианския патриарх в "Наследството" (1976 г.); на още един арабин в "Кервани" (1978 г.) и на мексиканския патриарх в "Децата на Санчес" (1978 г.). През 1983 г. се превъплъщава в най-известната си роля - гърка Зорба - на Бродуей във възраждането на мюзикъла "Зорба" в продължение на 362 представления (срещу Лила Кедрова, която участва и във филма и печели "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението си). През 90-те години на ХХ век кариерата му се забавя, но той продължава да работи стабилно в киното и телевизията, включително се появява с честата си филмова колежка Морийн О'Хара в "Само самотници" (1991).

Последните години от живота си Куин изживява в Бристол, Роуд Айлънд, където прекарва по-голямата част от времето си в рисуване и скулптуриране. От 1982 г. нататък той организира множество големи изложби в градове като Виена, Париж и Сеул. Умира в болница в Бостън на 86-годишна възраст от пневмония и дихателна недостатъчност, свързани с борбата му с рака на гърлото. - И.И. превод