Андрей Кончаловски (Andrei Konchalovsky)

Руският театрален и филмов режисьор Андрей Кончаловски е по-голям брат на Никита Михалков, роден на 20 август 1937 г. Като младеж планира да се занимава с музика и се научава да свири на пиано, но любовта му към киното надделява и той постъпва във ВГИК - голямото държавно филмово училище, където учи при Михаил Ром. Във ВГИК се запознава с Андрей Тарковски, с когото си сътрудничат във филмите "Иваново детство" (1962) и "Андрей Рубльов" (1966). За своя пълнометражен дебют "Първи учител" (1965) избира книгата на Чингиз Айтматов за периода след революцията през 1917 г. в Южна Русия. Следващият му филм "Историята на Аси Клячиной, которая любила, да не изшла замуж" (1966), въпреки че е заснет през 1966 г., излиза на екран едва десет години по-късно, тъй като не отговаря на строгите изисквания на руската цензура от този период. Dvoryanskoe gnezdo (1969 г.) - изследване на аристокрацията от 19 в. - е похвален за визуалната си красота, но е атакуван от критиката като маниерен. Мощният филм на Кончаловски "Дядя Ваня" (1970 г.) по пиесата на "Антон Чехов_ е смятан от много хора за един от най-добрите филми на руски език изобщо. Сибириада (1979 г.) - драматична и реалистична история за живота на хората в Сибир - получава международно признание и привлича вниманието на американските и европейските продуценти към Кончаловски. От този момент нататък кариерата му е международна. Задоволявайки критиката и публиката по цял свят, той създава англоезичните филми "Любовниците на Мария" (1984), "Влакът беглец" (1985), "Дует за един" (1986) (оценен за блестящото изпълнение на Макс фон Сюдов) и наградения "Хоумър и Еди" (1989) с Упи Голдбърг в главната роля. Кончаловски преминава на територията на мейнстрийма с екшъна "Танго и Кеш" (1989). Чародейно той все още настоява, че тази творба е не по-малко похвална от всяка друга негова. Освен това режисира пиеси и опери в редица европейски градове. В началото на 90-те години се завръща в Русия и режисира няколко театрални постановки, най-вече "Чайка" от Чехов и "Мис Жули" от Аугуст Стриндберг. Живеейки в Москва, Кончаловски понякога прави кратки екскурзии до Холивуд, за да прави популярни телевизионни продукции като наградените с "Еми" "Одисей" (1997 г.) и "Лъвът през зимата" (2003 г.), в който Глен Клоуз изиграва наградата. Неговата руско-френска копродукция "Дом дураков" (2002) - история, чието действие се развива в приют, който стои на границата между Русия и Чечения по време на войната в Чечения - е топло приета в Европа и печели отличие на филмовия фестивал във Венеция през 2002 г. Филмът обаче предизвиква недоволството на критиците в Русия. В самото начало на кариерата си той е кредитиран като Михалков-Кончаловски. По-късно приема моминското име на майка си, за да се разграничи от по-малкия си брат Никита Михалков, който бързо се превръща в известен режисьор. За последния си пълнометражен филм "Belye nochi pochtalyona Alekseya Tryapitsyna" (2014 г.), заснет дигитално в родната му Русия, Андрей Кончаловски получава наградата за "Най-добър режисьор" на "Международния филмов фестивал във Венеция" през 2014 г. - И.И. превод