Когато Брит Лоуър отново стъпва на снимачната площадка на Severance повече от две години след края на първия сезон, я очаква нещо далеч по-предизвикателно от просто завръщане към познатата роля. Този път тя не само отново влиза в кожата на директната и инатлива „ини“ Хели и студената, затворена „аути“ Хелена, но трябва и да изиграе голяма част от сезона като... Хелена, която се преструва на Хели.

„Предизвикателството е голямо, когато героините, които играя, споделят едно и също тяло, физиология и дори части от психиката си — но притежават напълно различно съзнание“, казва Лоуър. „Това не се вижда с просто око, но се усеща.“

И докато дълбочината на играта ѝ предизвиква сериозни дискусии сред феновете, Лоуър ненадейно стартира и моден тренд — възхода на така наречените „корпоративни микро бретони“. „Чест и привилегия е да представлявам отбора на микро бретоните“, смее се актрисата, позната и от „Man Seeking Woman“, за запомнящата се прическа, вдъхновила десетки фризьорски трансформации.

В разговор с Variety, малко след експлозивния финал на сезон 2, Лоуър разкрива какво всъщност се случва с Хели.

„Няма как да спечеля“ — безнадеждната съдба на Хели

„Най-трагичното при Хели е, че няма реален начин да победи“, споделя актрисата. „Марк може би има шанс за реинтеграция. Дилън може би ще види Гретчен отново. Но Хелена? Тя никога няма да позволи на Хели да бъде свободна.“

В първия сезон Хели води борба на живот и смърт за смисъл и свобода. „Изкарайте ме оттук, независимо от цената“ — такава беше нейната позиция. Но с края на сезона тя открива, че нейната „аути“ версия е дълбоко свързана с корпорацията и семейството, което я държи в плен. „Съзнанието ѝ се преобръща. Сега тя има мисия — знае, че всичко това е грешно и е водена от вътрешен компас, с който се стреми да поправи нередностите.“

Същевременно открива и значението на избраното семейство — Марк, Ървинг и Дилън стават нейна опора. Първият сезон задава въпроса: Коя съм аз и какво представлява тази работа? Вторият се задълбочава: Коя съм аз в отношенията с хората, които обичам? Оттам идва и новата ѝ сила.

„Половин живот“ и пълна трансформация

Сцените между „Overtime Contingency“ и края на „ORTBO“ за зрителите се разгръщат драматично, но за Хели всичко се случва в рамките на секунди. Как актрисата запазва яснота в такъв хаос?

„Като Брит, трябваше да следя внимателно какво Хели знае и какво не. Снимахме сцените извън хронология и беше от изключително значение да се запази вътрешната ѝ логика. А изведнъж всички около нея започват да я държат отговорна за действията на нейната аути версия — нещо, за което няма спомен.“

Речта, която променя всичко

„Дават ни половин живот и очакват да не се борим за него“ — тази реплика от финала сякаш обобщава цялата арка на Хели. Първоначално тя е готова да се самоубие, защото животът ѝ няма значение. Но чрез връзката с останалите в MDR открива нещо по-голямо — човешкото.

„Сезон 2 е за това какво означава да си човек. Когато изключиха Ървинг, това беше първата среща с истинската загуба. За първи път ‘ини’ версиите изпитаха скръб. А гледайки всички хора наоколо, Хели разбира, че трябва да се бори и за техния живот, не само за своя.“

Прощаване с Марк и идентичността

На финала Хели изрича: „Аз съм тя.“ В контраст с предишен момент, в който крещи на Дилън: „Не съм тя!“

„Страхотен паралел“, казва Лоуър. „Разговорът с Дилън я разклаща. Но после вижда бащата на аути версията си, който ѝ казва, че вижда Киър в нея. Когато Марк споделя, че може би ще има шанс да живее чрез реинтеграция, тя го насърчава. ‘Ако ти имаш шанс, използвай го.’“

„А след това, когато Дилън се връща, за да ѝ помогне сред хаоса с оркестъра, тя отново се чувства част от семейство. Спомня си коя е. И вече не е същата като Хелена.“