Кийт Карадайн (Keith Carradine)

Изглежда, че второто поколение актьори Карадайнс - Дейвид, Кийт и Робърт - с гордост продължават семейната традиция и раждат трето поколение таланти. Династията започва с ветерана на Холивуд Джон Карадайн, син на хирург и кореспондент на Associated Press. Кийт е дете, родено от втория брак на Джон с актрисата Соня Сорел.

Мършав, спокоен и изключително симпатичен, Кийт Йън Карадайн е роден в Сан Матео, Калифорния, на 8 август 1949 г. Родителите му се развеждат, когато Кийт е на шест години. Следвайки стъпките на по-големия си полубрат и ментор Дейвид Карадайн, Кийт учи театрално изкуство в Държавния университет на Колорадо във Форт Колинс, Колорадо, но прекъсва след само един семестър, за да продължи кариерата си. Скоро след това се явява на прослушване за "Hair" в Лос Анджелис и дебютира на Бродуей в рок мюзикъла през 1969 г., като играе ролята на Клод за продължителен период от време. След това Кийт се появява заедно с баща си в сценичната постановка на "Tobacco Road" (1970 г.) във Флорида.

През следващата година Кийт пробива в киното с роля в уестърна на Кърк Дъглас и Джони Кеш "Престрелка" (1971 г.). Легендарният режисьор Робърт Олтман е доста впечатлен от работата на Кийт във филма и му дава роля в собствения си филм "Маккейб и госпожа Милър" (1971), което дава началото на първото от многото съвместни начинания. Кийт се изявява силно и в телевизията, като дебютира в минифилма Man on a String (1972 г.) и участва заедно с брат си Дейвид в пилотния телевизионен филм и в различни епизоди на култовия сериал Kung Fu (1972 г.) като тийнейджърската версия (виждана в ретроспекции) на героя на Дейвид Куай Чанг Кейн.

Кийт продължава да впечатлява във филмите на Олтман. Играе един от тримата затворници в приетия от критиката филм "Крадци като нас" (1974), но печели "Оскар" със следващия филм на Олтман, "Нашвил" (1975) - не с актьорската си игра, а с авторството на песни. Композицията му "I'm Easy" печели както "Оскар", така и "Златен глобус" за "Най-добра песен". През 1976 г. Кийт печели и номинация за "Грами" за приноса си към "Нашвил" в категорията "Най-добра оригинална музика, написана за филмов или телевизионен спектакъл".

Първата връзка на Кийт с протежето на Олтман, Алън Рудолф, се случва при заснемането на филма "Добре дошли в Лос Анджелис" (1976 г.), за който той отново допринася с музикалния си талант. Красивата фигура на Кийт и неголемият му актьорски стил се проявяват с пълна сила, когато той увеличава популярността си с участието си във филми като "Дуелистите" на Ридли Скот (1977 г.); първия американски филм на Луи Мал, визуално впечатляващия "Хубаво бебе" (1978 г.), който превръща младата Брук Шийлдс в противоречива звезда; и комедията/романтика "Почти перфектна афера" (1979 г.). Един от успешните актьорски трикове е съчетаването на тримата братя Карадайн в "Дългите ездачи" (1980), който припомня печално известния живот на братята Коул, Джим и Боб Йънгър и се отличава с трима други актьорски братя (Кич, Куейд и Гест) в ролята на различни други братя и сестри разбойници.

Отзивите за актьорската игра на Кийт през по-голямата част от кариерата му са определено смесени - някои намират неговата невзрачна, интроспективна игра за твърде вяла, докато други я намират за красиво реализирана и недоизказана. Много от най-добрите му оценки идват от филмите на Олтман и Рудолф, като участва в две от прочутите творби на Рудолф от 80-те години - "Избери ме" (1984) и "Модерните" (1988). Устойчиво се изявява и в телевизията с достойна за награди работа. Ролята му в минисериала "Шефове" (1983 г.) му носи номинация за "Еми", а повторната му роля на Дивия Бил Хикок в "Дедууд" (2004 г.) му носи номинация за "Златен сателит", а работата му в телевизионния филм "Половин живот" (1986 г.) му носи номинация за "Кейбъл Айс". Редовната работа в сериали се появява в края на кариерата му, като участва в Fast Track (1997), Outreach (1999) и Complete Savages (2004), които са с кратък живот.

Кариерата на Кийт се възражда на сцената през 80-те и 90-те години. В допълнение към силните роли в "Друга част на гората" (1982) и "Детективска история" (1984), той печели наградата Outer Critics Circle за отличната си работа в "Foxfire" през 1982 г. срещу Джесика Танди и Хюм Кронин_, а след това получава номинации за Tony и Drama Desk за ролята на хумориста Уил Роджърс в бродуейския мюзикъл "The Will Rogers Follies" (1991). Съвсем наскоро (2005 г.) участва в американската премиера на сатирата на Дейвид Хеър "Stuff Happens" в ролята на не кой да е, а Джордж Буш-младши, който разказва за инвазията в Ирак през 2003 г.

Кийт продължава да пише и композира. Води предаването "Техниката на Дивия запад" на The History Channel (2003 г.), участва в един сезон на хитовия кабелен сериал "Декстър" (2006 г.) и има постоянна роля в хитовия ситком "Служебната книжка на д-р Финли": Благотворителност, д-р Финли (1965 г.). Неотдавна изпълнява ролята на президента Конрад Далтън в "Госпожа секретарка" (2014) с участието на държавния секретар Теа Леони - Елизабет Маккорд.



Кийт е бил женен два пъти. От двете му деца, родени от първия му съюз с актрисата Сандра Ан Уил Карадайн, която играе срещу него във филма "Избери ме" (1984), синът Кейд Карадайн наскоро изигра лорд Оксфорд във филма "Ричард III" (2007), а дъщерята Сорел Карадайн е виждана по телевизията. В крайна сметка Кийт и Сандра се развеждат и той се жени за актрисата Хейли Дюмонд през 2006 г.; запознават се по време на участието си във филма "Луната на ловеца" (1999 г.). Дъщерята на Кийт Марта Плимптън, сама по себе си изключително талантлива актриса, е дете от връзката му с актрисата Шели Плимптън, с която се запознава, когато двамата участват в актьорския състав на "Прическа" през 1969 г. - И.И. превод