Пол Томас Андерсън (Paul Thomas Anderson)

Андерсън е роден през 1970 г. Той е един от първите режисьори от поколението на "видеомагазините". Баща му е първият човек в квартала, който притежава видеокасетофон, и от най-ранна възраст Андерсън има на разположение безкраен брой заглавия. Докато режисьори като Спилбърг си правят зъбите, снимайки 8 мм филми, Андерсън си прави зъбите, снимайки филми на видео и монтирайки ги от видеокасетофон на видеокасетофон.

Част от артистичната Д.Н.А. на Андерсън идва от баща му, който е водил късно вечерно шоу на ужасите в Кливланд. Баща му познава редица странни знаменитости като Робърт Риджли, актьор, който често се появява във филмите на Мел Брукс и по-късно ще играе "Полковника" в "Буги нощи" (1997) на Андерсън. Андерсън също така е силно повлиян от израстването си в "Долината", по-конкретно в предградието Сан Фернандо Вали в Лос Анджелис. Долината може и да е увековечена през 80-те години на миналия век заради "Момичетата от долината", но за Андерсън тя е леко мръсна част от предградията на Америка. Бил си близо до Холивуд, но не си бил там. Районът се населяваше от бездарници и изпаднали в криза. Преживяванията на Андерсън, израснал в "Долината", несъмнено са формирали творческата му същност, особено след като действието на три от четирите му театрални филма се развива в Долината.

Андерсън започва да се занимава с правене на филми още в ранна възраст. Най-значимият му аматьорски филм е "Историята на Дирк Диглър" (1988 г.), нещо като подигравателен документален филм а ла "Това е Spinal Tap" (1984 г.), за някогашна порнозвезда на име Дирк Диглър. След като се записва за два дни във филмовата програма на Нюйоркския университет, Андерсън си връща таксата за обучение и заснема свой собствен късометражен филм - Cigarettes & Coffee (1993). Работи и като асистент-продуцент на множество реклами и музикални клипове, преди да получи шанса да заснеме първия си пълнометражен филм, който обича да нарича Сидни, но по-късно става известен на публиката като Сидни (1996). Филмът е разработен и финансиран чрез The Sundance Lab, не по-различно от Reservoir Dogs (1992) на Куентин Тарантино. Андерсън избира трима актьори, с които ще продължи да работи и в бъдеще: Олтман, ветерана Филип Бейкър Хол, хрисимия и симпатичен Джон Си Рейли и в малка роля Филип Сиймур Хофман, който досега е участвал във всичките четири филма на Андерсън. Филмът разказва за ангел-хранител (в ролята Хол), който взема под крилото си Рийли, който няма късмет. Филмът е с умишлено забързан ритъм и се отличава с редица запазени марки на Андерсън: чудесно използване на светлинния източник, дълги кадри и първокласна актьорска игра. Въпреки това филмът е премонтиран (и презаглавен) от Rysher Entertainment против волята на Андерсън. Критиците му се възхищават, но той не успява да се наложи в боксофиса. Все пак това е достатъчно, за да може Андерсън да получи финансиране за следващия си филм. "Буги нощи" в известен смисъл е римейк на "Историята на Дирк Диглър", но Андерсън изоставя сатиричния подход и вместо това рисува широко платно за импровизирано семейство порнографи. Филмът често е радостен в погледа си към 70-те години на миналия век и дните, когато порнографията все още се снима на лента, все още се показва в кината, а актьорите могат поне да се заблуждават, че са филмови звезди. И все пак "Буги нощи" не се притеснява от тъмната страна, показвайки убийство и самоубийство, буквално в един (почти) непрекъснат кадър, и показвайки как животът на тези хора се влошава, като същевременно показва и как животът им се възстановява.

Андерсън не само работи отново с Хол, Райли и Хофман, но и с Джулиан Мур, Мелора Уолтърс, Уилям Х. Мейси и Луис Гусман. Общо взето, Андерсън разполага с нещо, което е рядкост в американското кино: складова компания от първокласни актьори. Освен гореспоменатите, Андерсън привлича и страхотните изпълнения на Бърт Рейнолдс и Марк Уолбърг - двама актьори, чиято кариера не върви с пълна сила по време на "Буги нощи", но които се оказват много по-привлекателни след това.

Успехът на "Буги нощи" дава възможност на Андерсън наистина да се развихри в "Магнолия" (1999), огромна мозайка, която може да задмине по брой герои филма на Олтман "Нашвил" (1975).

Андерсън получава наградата за най-добър режисьор в Кан за филма Punch-Drunk Love (2002). - И.И. превод