Гретхен Мол (Gretchen Mol)

Гретхен Мол е родена на 8 ноември 1972 г. в Дийп Ривър, Кънектикът, като дъщеря на училищен директор и неговата съпруга художничка. Дийп Ривър е малка община, разположена на магистрала "Честър Боулс" (Rt. 9), на девет мили северозападно от Олд Сейбрук (домът на легендарната Катрин Хепбърн), на разстояние от Ню Йорк. Младата Гретхен е ухапана от актьорския бръмбар и участва в училищни театри, след което като тийнейджърка се премества в Голямата ябълка, за да учи актьорско майсторство и музикален театър в Американската музикална и драматична академия и в студиото на Уилям Еспър.

Макар че е висока само 180 см - твърде ниска за традиционна кариера на модел - уникалната ѝ красота ѝ носи работа като модел, докато преследва мечтата си да стане професионална актриса. Започва да се появява в списания през 1994 г., като междувременно работи на такива изпитани места в Манхатън като момиче за проверка на шапки в ресторант. Именно по време на тази работа е открита от агент за таланти. Агентът ѝ осигурява първата ѝ актьорска работа - телевизионна реклама за Coca-Cola. Продължава да усъвършенства актьорските си умения в летните трупи, участвайки в постановки като "Автобусна спирка", "Без изход" и "Godspell".

23-годишната Гретхен дебютира в киното във филма на Спайк Лий "Момиче 6" (1996 г.) - малка роля, която за неин късмет идва, след като се е явила на прослушване за сапунената опера "Пътеводна светлина" (1952 г.). Кариерата ѝ започва да се развива и тя се появява в малки роли, предимно на "приятелки", във филми като Rounders (1998) с "Мат Деймън" (qav) и във филма на Уди Алън Celebrity (1998), в ролята на Кенет Брана и Леонардо ди Каприо.

Гретхен е обявена за "следващото голямо нещо", след като се появява на корицата на септемврийския брой на "Vanity Fair" през 1998 г. Най-запомнящата се роля дотогава е на мафиотска лелка в незначителната култова класика "Дони Браско" (1997 г.), която е запомнена най-вече с филмовите превъплъщения на Ал Пачино, Джони Деп и Ан Хече. Въпреки това красотата и присъствието ѝ накараха "Vanity Fair" да разгласи за красивата блондинка, възвестявайки появата на нова голяма звезда. Тя изглеждаше готова да премине към главните роли. но съобщението се оказа преждевременно. Брунетката Анджелина Джоли се оказа следващото момиче на Холивуд.

През седемте години, последвали корицата на "Vanity Fair", Мол продължава да се появява във филми и на сцената, включително в ролята на Джени в лондонската и нюйоркската постановка на "Формата на нещата" на Нийл Лабют през 2001 г. (участва и във филмовата версия "Формата на нещата" (2003 г.)). Добрите отзиви, които получава, доказват, че тя не е просто поредното красиво лице. През 2004 г. тя демонстрира своите певчески и танцови умения, като изиграва Рокси Харт в бродуейската постановка на "Чикаго".

Работи стабилно, като се появява в още една малка роля в "Sweet and Lowdown" (1999) на Уди Алън, а накрая печели главната роля в телевизионния сериал "Girls Club" (2002) на Дейвид Е. Кели. Сериалът обаче се проваля и е отменен само след два епизода. Въпреки това междинният период ѝ позволява да се развие като актриса. През 2004 г. русокосата красавица най-накрая получава ролята, която се оказва нейният актьорски пробив: брюнетката от 50-те години на миналия век "еленската кралица" Бети Пейдж в "Позорната Бети Пейдж" (2005). Много брюнетки са ставали блондинки, но Мол - блондинката, която стана брюнетка - разтърси екрана с присъствието си. Въплъщението ѝ на легендарната Пейдж получава отлични отзиви и превръща филма в артхаус хит.

Мол се омъжва за филмовия режисьор Тод Уилямс на 1 юни 2004 г. и стават родители малко повече от три години по-късно, когато на 10 октомври 2007 г. се ражда синът ѝ Птолеми Джон Уилямс. - И.И. превод