Глен Хедли (Glenne Headly)

През последните четиринадесет години тя казва, че семейството е най-важното нещо за нея и че отделя по-голямата част от времето си, за да бъде "присъстваща" майка на сина си. Филмите, пиесите и телевизията се избират в по-голямата си част, когато се случват в града или по време на училищната ваканция. През настоящата година тя се е заела да обучава сина си вкъщи за седми клас. Но това не винаги е било така. Израснала е в Ню Йорк и още от дете е искала да стане актриса, като завършва с отличие актьорско майсторство в гимназията за сценични изкуства. Избира да се откаже от изучаването на актьорско майсторство в колежа и учи в малък колеж в Европа, специалност история на изкуството и литература, знаейки, че актьорството ще отнеме голяма част от живота ѝ и че колежанските години ще бъдат единственото ѝ истинско време да научи нещо друго. След като се дипломира, тя се връща в Ню Йорк, но едно случайно пътуване до Чикаго я вдъхновява да се премести там и да стане част от зараждащата се театрална общност. Именно в постановката "Curse of The Starving Class", режисирана от Робърт Фолс и с участието на Джон Малкович, тя е забелязана за първи път от театралната трупа Steppenwolf и впоследствие е поканена да се присъедини към тяхната трупа. Тя го прави и научава какво наистина е да си актриса на крака, изпълнявайки всякакви роли както в комедията, така и в драмата. По това време печели четири награди "Джоузеф Джеферсън" за най-добра поддържаща женска роля.

Със завръщането си в Ню Йорк получава наградата Theatre World за "най-добър дебютант" за ролята си във "Филантропът" в Manhattan Theatre Club и участва в "Екстрийм" със Сюзън Сарандън. Следва участието ѝ в много успешната постановка на "Steppenwolf" в Ню Йорк на "Балсам в Гилеад". След това участва на Бродуей в ролята на Кевин Клайн и Раул Джулия в "Arms & the Man", режисиран от Джон Малкович, тогавашния ѝ съпруг. Участва в няколко по-малки филма, сред които "Nadine" (1987), "Making Mr. Right" (1987) и "Paperhouse" (1988), както и в телевизионния "Lonesome Dove" (1989), за който получава първата от двете си номинации за "Еми" за най-добра поддържаща актриса. Пробивът ѝ в киното обаче е във филма "Мръсни мошеници" (Dirty Rotten Scoundrels, 1988 г.), в който играе хитрата "жертва", която извлича най-доброто от измамниците Майкъл Кейн и Стив Мартин. Това води до участието ѝ в хитовата пародия на комиксите "Дик Трейси" (1990), в която изпълнява ролята на приятелката "Тес Истинско сърце" на главния герой Уорън Бийти.

След това участва във филмите "Опусът на г-н Холанд" (1995) с Ричард Драйфус, "Смъртни мисли" (1991) с Деми Мур, "2 дни в долината" (1996), "Какво е най-лошото, което може да се случи? (2001 г.), "Закуска за шампиони" (1999 г.), "Около завоя" (2004 г.) и "Изповедта на една тийнейджърска кралица на драмата" (2004 г.).

По телевизията има постоянна роля в ER (1994) и Monk (2002) и участва в краткотрайния ситком Encore! Encore! (1998) с Нейтън Лейн и Джоан Плоурайт. Участва в театралното представяне на живо на "On Golden Pond" в ролята на проблемната дъщеря на Кристофър Плъмър и Джули Андрюс, а също така се появява в телефилмите Women vs. Men (2002), My Own Country (1998) и Pronto (1997) и др. Получава втората си номинация за "Еми" за най-добра поддържаща женска роля за филма "Бастард от Каролина" (1996), режисиран от Анджелика Хюстън.

Последните ѝ участия са във филмите "Могъщите" (2005) (известен още като "Аматьорите"), "Именникът" (2006), "Сезонът на завръщането" (2006), "Кит Киттредж": Американско момиче (2008) и Джоунс (2009). - И.И. превод