Шели Дювал (Shelley Duvall)

Шели Алексис Дювал е родена във Форт Уърт, Тексас, първото дете на Боби Рут (Масенгейл, 1929-2020), брокер на недвижими имоти, и Робърт Ричардсън Дювал (1919-1994), адвокат. По време на раждането ѝ майка ѝ гостува на баба ѝ във Форт Уърт, въпреки че Дювал е отгледана в Хюстън. В детството си майката на Шели с чувство за хумор дава на Шели прякора "Маниакалната мишка", защото тя често тича из къщата и преобръща мебелите. Шели обаче била нещо повече от мишка, а по-скоро малка художничка. Любимото ѝ занимание, когато е съвсем малка, е да рисува. Тя има и трима братя: Скот, Шейн и Стюарт.

Шели завършва гимназията "Уолтрип" в Тексас и отначало става продавач на козметика. През 1970 г. Шели е открита от търсачи на таланти по време на местно парти. Режисьорът Робърт Олтман иска да включи Шели във филм, който снима по това време. По това време Шели има опит в актьорството в гимназиални пиеси и приема предложението на Олтман и се появява в първия си филм "Брюстър Макклауд". Олтман е толкова очарован от изпълнението ѝ, че тя се появява в следващите му филми, включително: Маккейб и г-жа Милър през 1971 г., Крадци като нас през 1974 г. и Нашвил през 1975 г. Освен в тези три успешни филма, актьорската игра на Дювал разцъфтява в главната ѝ роля на Миле Ламоро в "3 жени" през 1977 г. Играта на Дювал е толкова превъзходна, че тя печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Кан през 1977 г. Шели участва и в ролята на Бърни в "Бърни си скубе косата" на Джоан Миклин Силвър през 1976 г., а през 1977 г. има епизодична роля във филма на Уди Алън "Ани Хол". През същата година Шели е водеща на епизод от предаването Saturday Night Live.

Когато настъпват 80-те години, кариерата на Дювал едва започва. Тя е известна с ролята на "Уенди Торънс" във филма на Стенли Кубрик "Сиянието" с Джак Никълсън. По време на заснемането на този филм Кубрик подлага Дювал на психологически тормоз, което ѝ причинява огромен стрес и се отразява на психическото ѝ състояние. Често я игнорирал напълно по време на снимките или я поставял в ситуации, които предизвиквали огромен страх и страдание. Най-очевидният пример е, когато Кубрик заснема известната сцена с бейзболната бухалка с Дювал и Никълсън 127 пъти, което е световен рекорд за най-много дублирания на снимачна площадка.

През януари 1979 г. Робърт Олтман ще предложи на Дювал още една роля в един от своите филми. Само че ролята е определена роля, за която Олтман смята, че е родена да играе. Тази определена роля е "Олив Ойл" в реалната версия на "Попай". Отначало Шели е скептично настроена към приемането на ролята поради лоши спомени от детството, когато в началното училище са я наричали "Олив Ойл". За щастие тя решава да приеме ролята и се представя отлично. Шели пее и няколко песни в този филм. Най-известните от тях биха били "He's Large" и "He Needs Me", които се появяват и във филма Punch Drunk Love.

С напредването на 80-те години на миналия век кариерата на Шели не се забавя. През 1981 г. тя се появява като поддържаща актриса във филма "Бандити на времето" на Тери Гилиъм; играе "Сюзън Франкенщайн" във филма "Франкенуини" (1984 г.) на Тим Бъртън , а през 1987 г. участва в хитовата комедия "Роксана" с участието на Стив Мартин. От 1982 г. до 1986 г. Шели продължава филмовата си кариера, но от различен аспект. От 17-годишна възраст Шели има колекция от различни илюстровани класически книги с приказки. По време на снимките на филма "Попай" тя показва колекцията си на Робин Уилямс. Една конкретна приказка, която показала на Робин, била "Жабокът принц". Представяйки си Робин като истинския Жабок принц, Шели създава собствена продуцентска компания Platypus Productions. Шели отива в Showtime с идеята за излъчване на телевизионна програма, която се основава на приказки. Тя продуцира "Театър на приказките", който Showtime излъчва - хитов телевизионен сериал, базиран на няколко класически приказки. Театърът на приказките се излъчва по телевизията в периода 1982-1987 г. Всеки епизод беше едночасов и имаше общо двадесет и шест епизода, всички с водеща Шели Дювал. Шели участва и в четири от двадесет и шестте епизода. През 1985 г. г-жа Дювал създава "Приказки и легенди", които се излъчват в продължение на три години, докато не приключват през 1988 г. Подобно на Fairy Tale Theatre, Tall Tales and Legends също е едночасова поредица, чийто водещ, продуцент и гост-звезда е Дювал. Въпреки че се състои само от девет епизода, Шели е номинирана за награда "Еми" за този сериал. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век Шели открива Think Entertainment; друга продуцентска компания, която помага на Шели да създаде още програми и филми, направени за телевизията, които се излъчват по общите кабелни канали. Шели продуцира още три програми от тези продуцентски компании, които се излъчват по Showtime: "Кошмарни класики", "Истории за лека нощ на Шели Дювал" и "Мисис Пигъл Уигъл". Програмата ѝ Bedtime Stories ѝ носи втора номинация за "Еми". Шели продава Think Entertainment през 1993 г. и се пенсионира като продуцент.

През 1989 г. Шели се запознава с Дан Гилрой по време на снимките на филма на Disney Channel Mother Goose Rock 'n' Rhyme (1990 г.), двамата се влюбват и оттогава са заедно.

По-нататъшната кариера на Шели Дювал ѝ намира редица различни роли. През 1998 г. тя се появява в семейната комедия "Домашни пържени картофи" в ролята на "г-жа Джаксън", майката на героинята на Дрю Баримор. Други комедийни филми, в които Шели участва, са "Командос от предградията" през 1991 г. и "Промяна на навиците" през 1997 г. Участва и в няколко телевизионни сериала, като например: "Фрейзър", "Законът на Лос Анджелис", "Театърът на Рей Бредбъри", "Уишбоун" и няколко други. Шели се завръща към жанра на ужасите, когато играе "Марта Стюарт" в "4-ти етаж" през 1999 г. и изпълнява ролята на "госпожа Стайн" в "Голямо чудовище в кампуса" през 2000 г.; които се състоят едновременно от комедиен и хорър жанр.

От 2002 г. насам Шели Дювал не се е снимала в никакви филми, а живее тих и спокоен живот в Бланко, Тексас. Тя живее в Бланко от 1994 г., след като домът ѝ в Лос Анджелис е повреден от земетресение. През последните няколко години се появиха няколко слуха, че Дювал е "отшелник" и няма връзка с реалността. През 2010 г. обаче е проведено скорошно интервю от MondoFilm VideoGuide, в което има тежки доказателства, че Шели е нормална и осъзнаваща реалността, както винаги. В това интервю тя е отбелязала също, че се грижи за няколко животни в дома си в Тексас и пише много поезия, както и че завръщането към актьорството винаги е възможно. - И.И. превод