Дженифър Конъли (Jennifer Connelly)

Дженифър Конъли е родена в планината Катскил, Ню Йорк, в семейството на Илейн (Шуман), търговец на антики, и Джерард Конъли, производител на дрехи. Баща ѝ има ирландско и норвежко потекло, а майка ѝ е от семейство на еврейски имигранти. Дженифър израства в Бруклин Хайтс, точно от другата страна на Бруклинския мост от Манхатън, с изключение на четирите години, които родителите ѝ прекарват в Уудсток, Ню Йорк. В Бруклин Хайтс тя посещава училище "Света Анна". Близък приятел на семейството е бил рекламен мениджър. Когато Дженифър е на десет години, той предлага на родителите ѝ да я заведат на прослушване за модел. Тя започва да се появява в реклами във вестници и списания (сред които и в списание "Seventeen"), а скоро преминава към телевизионни реклами. Кастинг директор я вижда и я представя на Серджо Леоне, който търси младо момиче, което да танцува в гангстерския му епос "Имало едно време в Америка" (1984 г.). Въпреки че има малко екранно време, няколкото минути, в които е на екрана, са достатъчни, за да разкрият таланта ѝ. Следващата ѝ роля след това е епизод от британския антологичен телевизионен сериал на ужасите Tales of the Unexpected (1979) през 1984 г.

След филма на Леоне майсторът на ужасите Дарио Ардженто подписва договор с нея за първата ѝ главна роля в своя трилър "Феномен" (1985). Филмът печели много пари в Европа, но за съжаление е силно орязан за американското разпространение. Приблизително по същото време тя се появява в рок клипа "I Drove All Night", песен на Рой Орбисън, с участието на Джейсън Пристли. В средата на 80-те години на ХХ век издава в Япония сингъл, наречен "Monologue of Love", в който пее на японски очарователна малка песен с полукласически аранжимент на инструменти. На Б-страната е "Message Of Love", която представлява интервю с музикален фон. Тя се появява и в телевизионни реклами в Япония.

Записва се в Йейл, а две години по-късно се прехвърля в Станфорд. Обучава се в класически театър и импровизация, като учи при покойния драматичен треньор Рой Лондон, Хауърд Файн и Харолд Гускин.

В края на 80-те години на миналия век участва в един хит и три по-малко гледани филма. Сред последните са ролите ѝ в Etoile (1989 г.), като балерина, и в Some Girls (1988 г.), където играе самовглъбена студентка. Хитът е "Лабиринт" (1986), излязъл на екран през 1986 г. Дженифър получава работата след общонационално търсене на таланти за главната роля в това фентъзи, режисирано от Джим Хенсън и продуцирано от Джордж Лукас. Кариерата ѝ навлиза в спокойна фаза след тези филми, докато Денис Хопър, който е впечатлен, след като я е видял в "Някои момичета", не кани Дженифър за ролята на невръстно момиче от малък град в "Гореща точка" (1990), базиран на криминалния роман от 50-те години "Адът няма ярост". Филмът получава смесени отзиви от критиката, но няма успех в боксофиса.

На помощ идва "Рокетър" (1991), амбициозна суперпродукция на Touchstone. Филмът е старомоден приключенски филм за човек, който може да лети с ракети на гърба си. Критиците видяха в "Рокетър" филм от най-високо качество, почит към онези стари филми от 30-те години на миналия век, в които са се снимали такива като Ерол Флин. След "Рокери" Дженифър прави филмите "Възможности за кариера" (1991), "Сърцето на справедливостта" (1992), "Мълхоландски водопад" (1996), първото ѝ сътрудничество с Ник Нолте и "Изобретяването на абатството" (1997). През 1998 г. тя е поканена от режисьора Алекс Прояс да заснеме Dark City (1998) - странна, визуално зашеметяваща научнофантастична феерия. В този филм Дженифър изиграва съпругата на главния герой и поднася аплодирано изпълнение. Самият филм не счупи нито един боксофис рекорд, но получи положителни отзиви. Това довежда Дженифър до договор с Fox за телевизионния сериал The $treet (2000 г.), главна роля в запомнящата се и драматична любовна история Waking the Dead (2000 г.) и, което е по-важно, пробив в полемичния и аплодиран независим филм Requiem for a Dream (2000 г.), разказ за призрачния живот на наркомани и последвалия процес на упадък и разруха. В "Реквием за една мечта" Дженифър изиграва най-смелата и трудна роля в кариерата си - изпълнение, което ѝ носи номинация за наградата Spirit. Тази роля е последвана от "Полък" (2000), в който играе любовницата на Полък, Рут Клингман. През 2001 г. Рон Хауърд я избира да играе заедно с Ръсел Кроу в "Красив ум" (2001) - филм, който разказва истинската история на Джон Наш, човек, който страда от психично заболяване, но в крайна сметка го побеждава и печели Нобелова награда през 1994 г. Дженифър играе съпругата на Наш и печели "Златен глобус", БАФТА, АФИ и "Оскар" като най-добра актриса в поддържаща роля. Конъли продължава кариерата си с филми, сред които "Хълк" (2003 г.), втората ѝ съвместна работа с Ник Нолте, "Тъмна вода" (2005 г.), "Кървав диамант" (2006 г.), "Денят, в който Земята спря" (2008 г.), "Той просто не е толкова на ти" (2009 г.) и "Ной" (2014 г.), където прави втората си съвместна работа с Дарън Аронофски и Ръсел Кроу и прави третата си съвместна работа с Ник Нолте в същия филм.

Дженифър живее в Ню Йорк. Тя е висока 180 см и говори свободно италиански и френски език. Обича физически дейности като плуване, гимнастика и каране на колело. Тя също така е човек на открито - къмпингува, ходи пеша и се разхожда, и се интересува от квантова физика и философия. Харесва конете, Pearl Jam, SoundGarden, Jesus Jones и от време на време носи малка снимка на Далай Лама на огърлица. Любимите ѝ цветове са кобалтово синьо, горско зелено и "много бледо зелено/сиво - нещо като цвета на морето". Тя обича да рисува. - И.И. превод