Джули Андрюс (Julie Andrews)

Джулия Елизабет Уелс е родена на 1 октомври 1935 г. в Англия. Майка ѝ, Барбара Уорд (Морис), и доведеният ѝ баща, и двамата водевилни артисти, откриват странния ѝ, но безспорно прекрасен глас с четири октави и веднага ѝ осигуряват певческа кариера. През детството и юношеството си тя се изявява в мюзикхолове, а на 20-годишна възраст започва сценичната си кариера в постановката на "Пепеляшка" в лондонския Паладиум.

Андрю се появява на Бродуей през 1954 г. с "The Boy Friend", а две години по-късно, през 1956 г., става истинска звезда в ролята на Елиза Дулитъл в безпрецедентния хит "My Fair Lady". Статутът ѝ на звезда продължава и през 1957 г., когато участва в телевизионната продукция "Пепеляшка" (1957 г.), и през 1960 г., когато играе "Гуенивера" в "Камелот".

През 1963 г. Уолт Дисни пита Андрюс дали би искала да се снима в предстоящата му продукция - пищно музикално фентъзи, което съчетава живо действие и анимация. Тя се съгласява при условие, че не получи ролята на Дулитъл в предстоящата филмова продукция "Моята прекрасна лейди" (1964 г.). След като Одри Хепбърн получава ролята в "Моята прекрасна лейди", Андрюс прави успешен филмов дебют във филма на Уолт Дисни "Мери Попинз" (1964 г.), който ѝ носи Оскар за най-добра актриса.

Андрюс продължава да работи на Бродуей до излизането на филма "Звукът на музиката" (1965 г.), който е най-касовият филм за времето си и един от най-касовите за всички времена. Скоро тя открива, че публиката я идентифицира само с пеещи, сладникави бавачки и гувернантки, и не е склонна да я приеме в драматични роли в "Американизацията на Емили" (1964) и трилъра на Алфред Хичкок "Разкъсана завеса" (1966). Освен това касовите резултати на мюзикълите, които Джули прави впоследствие, все по-често отразяват негативните ефекти от бума на музикалните филми, за чието създаване тя допринася. Thoroughly Modern Millie (1967 г.) за известно време е най-успешният филм на Universal, но все още не може да се конкурира с Mary Poppins или The Sound of Music за световно признание и признание. Звезда! (1968 г.) и "Любимата Лили" (1970 г.) също са с провал в боксофиса.

За щастие, Андрюс не позволява това да ѝ попречи. Работи в нощни клубове и води телевизионна вариететна поредица през 70-те години. През 1979 г. Андрюс се завръща на големия екран, участвайки във филми, режисирани от съпруга ѝ Блейк Едуардс, с роли, които са напълно различни от всичко, в което е била виждана преди. Андрюс се снима в "10" (1979), "S.O.B." (1981) и "Виктор/Виктория" (1982), който ѝ носи номинация за "Оскар" за най-добра актриса в главна роля.

Продължава да играе през 80-те и 90-те години на ХХ век в киното и телевизията, като води няколко специални предавания и участва в краткотраен ситком. През 2001 г. се снима в "Дневниците на принцесата" (2001), заедно с тогавашната нова звезда Ан Хатауей. Семейният филм е един от най-успешните филми с категория G за същата година, а Андрюс се превъплъщава в ролята на кралица Клариса Реналди в "Дневниците на принцесата 2: Кралски годеж" (2004 г.). През последните години Андрюс се появява във филма "Феята на зъбките" (2010 г.), както и в редица гласови роли в "Шрек 2" (2004 г.), "Шрек Трети" (2007 г.), "Омагьосан" (2007 г.), "Шрек завинаги след" (2010 г.) и "Аз, проклетникът" (2010 г.). - И.И. превод