Ричард Драйфус (Richard Dreyfuss)

Ричард Драйфус е американски актьор, който е изиграл своя дял от дразнещи вредители и нагли, амбициозни мошеници.

Роден е като Ричард Стивън Драйфус в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Джералдин (Робинс), активистка, и Норман Драйфус, ресторантьор и адвокат. Баба му и дядо му по бащина линия са австро-унгарски еврейски имигранти, а семейството на майка му е руско еврейско.

Ричард си проправя път през малки роли (например в "Дипломантът" (1967)) и телевизията, преди да привлече вниманието с ролята си на Бейби Фейс Нелсън в "Дилинджър" (1973) на Джон Милиус. Придобива известност като младеж, който се обучава в колеж, в "Американски графити" (1973) и като нервно еврейско дете с големи надежди в "Ученичеството на Дъди Кравиц" (1974). През втората половина на 70-те години Драйфус се утвърждава като голяма звезда, изпълнявайки главните роли (и алтер-егото) на Стивън Спилбърг в два от най-касовите филми на това десетилетие: Челюсти (1975) и Близки срещи от третия вид (1977). Печели "Оскар" за най-добър актьор в първата си романтична главна роля като безработен актьор в "Момичето за сбогом" (1977). Драйфус също така продуцира и участва в забавния филм за частни детективи "Голямата корекция" (1978 г.). След кратко затишие в началото на 80-те години на ХХ в., добре рекламиран проблем с наркотиците и поредица от боксофис разочарования ("Конкуренцията" (1980), "Чий е животът? (1981), "Системата на приятелите" (1984)), в средата на 80-те години Драйфус се утвърждава като един от най-интересните холивудски актьори. Той се снима заедно с Бет Мидлър и Ник Нолте в популярния филм на Пол Мазурски Down and Out in Beverly Hills (1986). Същата година той разказва и се появява в началната и заключителната "книжка" на носталгичния "Stand by Me" (1986) на Роб Райнър. Бързо го следват "Nuts" (1987) с Барбра Стрейзънд, "Tin Men" (1987) на Бари Левинсън в запомнящо се партньорство с Дани ДеВито и "Stakeout" (1987) с Емилио Естевес. Драйфус продължава да работи стабилно в края на 80-те и през 90-те години, най-вече във фарса на Мазурски "Луна над Парадор" (1988), "Винаги" (1989) на Спилбърг, "Пощенски картички от края" (1990) и "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви" (1990). Появява се като член на ансамбъла, включващ Холи Хънтър, Джена Роуландс и Дани Айело в романтичната комедия Once Around (1991) и като поп-психиатър, автор на няколко успешни книги за самопомощ, който е доведен до ръба от лудия Бил Мъри в популярната комедия What About Bob? (1991). Драйфус остава активен и в театъра ("Смърт и девойка", 1992 г.) и в телевизията. В следващия си проект участва в трилъра "Тихото падане" (1994) с Джон Литгоу и Линда Хамилтън, като това е филмовият дебют на Лив Тайлър, дъщерята на Стивън Тайлър (вокал на Aerosmith). Малко по-късно Драйфус прави "Още един коз" (1993), продължение на "Коз" (1987), където отново е в екип с Емилио Естевес, придружаван от Роузи О'Донъл, адаптацията на пиесата на Нийл Саймън "Изгубени в Йонкърс" (1993) и следва поддържаща роля на капризен политически противник в "Американският президент" (1995). Драйфус получава едни от най-добрите известия в кариерата си като решителен, вдъхновяващ учител по музика, който се справя с глух син и изискванията на кариерата си в "Опусът на г-н Холанд" (1995 г.). Завършвайки 20. век, той участва във филма на Сидни Лъмет "Нощта пада върху Манхатън" (1996) с Анди Гарсия, в криминалната комедия "Време за бясно куче" (1996) в ролята на мафиотския бос Вик, в комедията "Племето на Крипендорф" (1998) за антрополог, който създава фалшиво изгубено племе в Нова Гвинея, за да не загуби работата си в университета, телевизионния филм Лански (1999 г.) за печално известния мафиотски бос до края, твърде телевизионния филм Fail Safe (2000 г.) в ролята на президента и The Crew (2000 г.) за четирима възрастни мафиоти, пенсионирани в Маями, които си партнират с холивудските легенди Бърт Рейнолдс, Дан Хедая и Сиймор Касел.

Стартът му през 21-ви век е с адаптацията на романа на Луис Сепулведа "Старецът, който четеше любовни истории" (2001 г.), където играе старец, който трябва да ловува женски ягуар, превърнал се в луд. Следва появата на поддържаща роля в комедията Кой е Клетис Тута? (2001) и друг телевизионен филм за разстрела на Роналд Рейгън през 1981 г. "Денят, в който беше застрелян Рейгън" (2001). След краткотрайния телевизионен сериал "Образованието на Макс Бикфорд" (2001 г.) за преподавател в женски колеж, където дъщеря му е студентка, Драйфус се завръща в киното в "Сребърен град" (2004 г.) и касовата бомба "Посейдон" (2006 г.) с Кърт Ръсел, Еми Росъм и Джош Лукас. В ролята на бившия вицепрезидент Дик Чейни в биографичния филм на Оливър Стоун "У." (2008) и на Ирв, хитрия турист в Гърция, превърнал се в асистент на проблемна екскурзоводка в "Моят живот в руини" (2009), Драйфус участва в нискобюджетни продукции като "Листата на тревата" (2009) и "Светкавиците" (2009), за да направи епизодична роля в дивия и луд "Пираня 3D" (2010) за праисторически пирани-човекоядци, които правят кървава баня по време на пролетна ваканция. Връща се на първа линия в ролята на злия Александър Дънинг в екшъна RED (2010), а следващите му продукции включват Paranoia (2013) като бащата на Лиъм Хемсуърт, партниращ на Харисън Форд и Гари Олдман, road movie Cas & Dylan (2013), противопоставящ се на Татяна Маслани, и биографичния телевизионен минисериал Madoff (2016) за скандалния мултимилиардер и измамник Бърни Мадоф. Неуморим и винаги подразбиращ се в нови проекти, Драйфус изиграва Джордж, забавната онлайн среща на Кандис Берген в "Книжен клуб" (2018), комедията и роуд филма "Последният смях" (2019) с Чеви Чейс, както и снимания в пустинята трилър "Дъщерята на вълка" (2019) с Джина Карано и Брендън Фер. Навършвайки 73 години през 2020 г., Драйфус е пример за талант, разнообразие и любов към работата си, като се докосва не само до всички жанрове в киното, но и оставя незабравима следа във всеки един от тях. - И.И. превод