Кевин Спейси (Kevin Spacey)

Кевин Спейси Фаулър, по-известен с псевдонима си Кевин Спейси, е американски актьор от екрана и сцената, филмов режисьор, продуцент, сценарист и певец. Започва кариерата си като театрален актьор през 80-те години, след което получава поддържащи роли в киното и телевизията. В началото на 90-те години получава признанието на критиката, чиято кулминация е първият му Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за неоноарния криминален трилър "Обичайните заподозрени" (1995 г.) и Оскар за най-добър актьор за драмата на тема криза на средната възраст "Американска красота" (1999 г.).

Сред другите му главни роли са комедийната драма "Плуване с акули" (1994), психологическият трилър "Седем" (1995), нео-ноар криминалният филм "Поверително от Ел Ей" (1997), драмата "Плати напред" (2000), научно-фантастичният филм-мистерия "K-PAX" (2001)

В театъра на Бродуей Спейси печели награда "Тони" за ролята си в "Изгубени в Йонкърс". От 2004 г. до оттеглянето си в средата на 2015 г. е артистичен директор на лондонския театър "Олд Вик". От 2013 г. Спейси играе Франк Ъндърууд в политическия драматичен сериал на Netflix "Къща от карти". Работата му в "Къща от карти" му носи номинации за наградите "Златен глобус" и "Еми" за най-добър актьор.

Колкото е загадъчен, толкова е и талантлив, Кевин Спейси години наред пази строго подробностите от личния си живот. В интервю за London Evening Standard през 1998 г. той обяснява: "Колкото по-малко знаете за мен, толкова по-лесно е да ви убедя, че съм този герой на екрана. Това позволява на публиката да влезе в киносалона и да повярва, че аз съм този човек". През октомври 2017 г. той сложи край на дългогодишните медийни спекулации за личния си живот, като потвърди, че е имал сексуални отношения както с мъже, така и с жени, но сега се определя като хомосексуалист.

Все пак има някои биографични факти - като начало, Кевин Спейси Фаулър е най-малкото от трите деца, родени от Катлийн Ан (Кнутсън) и Томас Джефри Фаулър, в Саут Ориндж, Ню Джърси. Родът му включва шведски (от дядо му по майчина линия) и английски. Майка му е лична секретарка, а баща му - технически писател, чиито нередовни перспективи за работа водят семейството из цялата страна. В крайна сметка семейството се установява в Южна Калифорния, където младият Кевин се превръща в малък палавник - след като подпалва къщата на сестра си на дървото, той е изпратен във Военната академия в Нортридж, но само няколко месеца по-късно е изхвърлен, защото удря с гума по главата свой съученик. След това Спейси попада в гимназията Чатсуърт в долината Сан Фернандо, където успява да насочи драматичните си наклонности към успешна любителска актьорска кариера. През последната си година той играе "Капитан фон Трап" срещу "Мария" на съученичката си Маре Уинингам в "Звукът на музиката" (по-късно двамата завършват като съученици). Спейси твърди, че интересът му към актьорското майсторство - и почти енциклопедичното натрупване на филмови познания - започва още в ранна възраст, когато се промъквал долу, за да гледа късното шоу по телевизията. По-късно, в гимназията, той и приятелите му прекъсват учебните занятия, за да гледат филми за възраждането в NuArt Theater. Подрастващият Спейси се опитва да имитира известни личности (Джеймс Стюарт и Джони Карсън са двама от любимите му), за да се пробва в аматьорските комедийни клубове.

За кратко посещава колежа Лос Анджелис Вали, но след това напуска (по съвет на друг съученик от Чатсуърт, Вал Килмър), за да се включи в програмата по драматургия в Джулиард. След две години обучение той няма търпение да работи, затова напуска Джулиард без диплома и се записва на Нюйоркския шекспиров фестивал. Първата му професионална сценична изява е в ролята на пратеник в постановката на "Хенри VI" от 1981 г.

Ръководителят на фестивала Джоузеф Пап въвежда младия актьор в "реалния свят" на театъра и на следващата година Спейси дебютира на Бродуей в "Призраци" на Хенрик Ибсен. Бързо се доказва като енергичен и гъвкав изпълнител (в един момент сменя всички роли в "Hurlyburly" на Дейвид Рейб). През 1986 г. има шанса да работи със своя идол и бъдещ ментор Джак Лемън в постановката на "Дълъг ден в нощта" на Юджийн О'Нийл. Макар че интересът му скоро се насочва към киното, Спейси остава активен в театралната общност - през 1991 г. печели награда "Тони" за ролята на "Чичо Луи" в бродуейския хит на Нийл Саймън "Изгубени в Йонкърс", а през 1999 г. се завръща на театралната сцена за възраждането на "Леденият човек идва" на О'Нийл.

Филмовата кариера на Спейси започва скромно - с малка роля на крадец в метрото във филма Heartburn (1986). Смятан по-скоро за "характерен актьор", отколкото за "водещ", той остава в периферията в следващите си няколко филма, но привлича вниманието с ролята си на злодея с мънистото око "Мел Профит" в телевизионния сериал Wiseguy (1987). Профит е първият от дългата поредица мрачни, манипулативни персонажи, които в крайна сметка превръщат Кевин Спейси в нарицателно име: той продължава да играе зловещ офис мениджър в "Glengarry Glen Ross" (1992), садистичен холивудски изпълнителен директор в "Плуване с акули" (1994) и, най-известният, страховит, гладко говорещ свидетел Вербал Кинт в "Обичайните заподозрени" (1995).

Ролята в "Заподозрените" носи на Спейси "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля и го катапултира в светлината на прожекторите. Същата година той прави още едно сложно, зловещо изпълнение в трилъра на Дейвид Финчър "Se7en" (1995 г.) (Спейси отказва да участва във филма, опасявайки се, че това може да компрометира финала, ако публиката го чака да се появи). Сценариите вече се трупат. След като се появява в "Търси се Ричард" (1996) на Ал Пачино, Спейси прави своя режисьорски дебют с "Албиносният алигатор" (1996) - невзрачна, но добре приета заложническа драма. След това отново се връща към актьорството, печелейки похвалите на критиката за ролите си на светкавичния детектив Джак Винсън в "Поверително от Ел Ей" (1997 г.) и благородния, затворен в себе си заподозрян в убийство Джим Уилямс в "Полунощ в градината на доброто и злото" (1997 г.). През октомври 1999 г., само четири дни след премиерата на мрачната комедия от предградията "Американска красота" (1999 г.) в американските кина, Спейси получава звезда на холивудската Алея на славата. Организаторите не знаеха, че ролята му в "Красотата" ще се окаже най-големият му успех - като Лестър Бърнам, корпоративен служител на средна възраст на ръба на психологически срив, той се вживява в забавен, див характер, който завладява въображението на публиката и му носи Оскар за най-добър актьор.

Спейси вече не се ограничава само до необичайни поддържащи роли, а изглежда е готов да се превърне в холивудска звезда. Той казва, че е приключил с изследването на тъмната страна - но предвид влечението му към сложни персонажи, този палав блясък никога няма да е твърде далеч от очите му.

През февруари 2003 г. Спейси прави важна крачка назад към театъра. Назначен е за артистичен директор на новата компания, създадена за спасяването на известния театър "Олд Вик" - The Old Vic Theatre Company. Въпреки че не се ангажира да спре да се снима във филми, той се задължава да остане на този ръководен пост в продължение на десет години и през това време да играе в пиеси, както и да ги режисира. Първата му постановка, на която е режисьор, е британската премиера през септември 2004 г. на пиесата "Клоака" от Мария Гус (превърната във филм, "Клоака" (2003 г.)). През 2005 г. Спейси дебютира в Обединеното кралство като Шекспиров актьор в главната роля в "Ричард II". През 2006 г. той убеждава филмовия режисьор Робърт Олтман да режисира за сцената малко известната пиеса на Артър Милър "Resurrection Blues", но това се оказва пълен провал. Въпреки това Спейси остава оптимист и настоява, че няколкото грешки са част от процеса на учене. След това той се снима с голям успех в "Луна за заблудени" на Юджийн О'Нийл заедно с Колм Мийни и Ив Бест, а през 2007 г. това представление се прехвърля на Бродуей. През февруари 2008 г. Спейси поставя възраждането на пиесата "Скорост на движение" на Дейвид Мамет от 1988 г., в която изпълнява една от трите роли, а другите са на Джеф Голдблум и Лора Мишел Кели.

През 2013 г. Спейси поема главната роля в оригиналния сериал на Netflix, House of Cards (2013). Базиран на британския сериал със същото име, "Къща от карти" е американска политическа драма. Първият сезон на сериала получава номинация за наградата "Primetime Emmy", която включва изключителен главен актьор в драматичен сериал. През 2017 г. изиграва запомняща се роля на злодей в екшън трилъра Baby Driver (2017). - И.И. превод