Фей Дънауей (Faye Dunaway)

Ледена, елегантна блондинка с умение да играе сложни и волеви женски роли, изключително популярната актриса Фей Дънауей участва в няколко филма, които определят това, което мнозина ще нарекат "втория златен век" на Холивуд. По време на престоя си на върха на боксофиса тя е повече от способна да се справи с някои от най-големите звезди-мачота на 70-те години. След това едно пресилено участие в катастрофалния биографичен филм "Mommie Dearest" (1981 г.) на практика проваля кариерата ѝ, но същевременно я превръща в любимка на гей общността - макар че след това злополучно спиране ѝ се предоставят рядко възможности, достойни за таланта ѝ.

Родена преждевременно на 14 януари 1941 г. в Баском, Флорида, Дороти Фей Дънауей е дъщеря на Макдауъл Дънауей-младши, офицер от армията, и съпругата му Грейс Ейприл Смит. След участието си като тийнейджърска кралица на красотата във Флорида тя възнамерява да продължи образованието си в Университета на Флорида, но се насочва към актьорството и през 1962 г. получава диплома от Бостънския университет. Като член на Американския национален театър и академия получава завидната задача да избира между стипендия "Фулбрайт" за Лондонската академия за музика и драматични изкуства или роля в бродуейската постановка на "Мъж за всички времена". Тя избира второто и през следващите две години се радва на плодотворна сценична кариера, която се увенчава с участия в "След падането" и "Козелът на Хоган". В последния филм - извън Бродуей през 1967 г. - се налага Дънауей да пада по стълбите на всяко представление, което ѝ осигурява дебют на екрана в слабата контракултурна комедия The Happening (1967). Само пет месеца след премиерата на филма обаче тя развълнува публиката в цялата страна като банковата обирджийка от епохата на депресията Бони Паркър в противоречивия филм на Артър Пен "Бони и Клайд" (1967). Превъплъщението ѝ в ролята на наивната, но щастлива и сексуално агресивна Паркър ѝ носи номинации за "Оскар" и "Златен глобус" и ѝ осигурява директен път към челните места в класацията на холивудските водещи дами за невероятно кратко време.

Дънауей последва този успех с още един хит - "Аферата Томас Краун" (1968), в който нейната хладнокръвно чувствена застрахователна следователка предизвиква значителни искри с плейбоя и крадец на бижута Стив Маккуин. След това тя се разминава с артхаус проекти като "Пъзел на едно дете на падението" (1970), режисиран от бившето ѝ гадже, фотографа Джери Шацбърг, и ревизионистичния уестърн "Док" (1971), както и с високобюджетни проекти като "Малкият голям човек" (1970), в който се превъплъщава в ролята на хищна съпруга на проповедник, която има намерение да се сдобие с неохотния индиански герой на Дъстин Хофман. Дънауей балансира тези проекти с няколко добре оценени театрални продукции, включително ролята на Бланш Дю Боа в "Трамвай "Желание" през 1972-73 г., и забележителни телевизионни филми като "Жената, която обичам" (1972), в който се превъплъщава в ролята на херцогинята на Уиндзор, и телевизионни предавания на "Great Performances": Козелът на Хоган (1971 г.) и След падането (1974 г.). Но участието ѝ в ролята на двуличната лейди Де Уинтър в бляскавия, шантав филм на Ричард Лестър "Тримата мускетари" (1973 г.) и продължението му от 1974 г. "Четиримата мускетари" (1974 г.) предшества дълъг период от критически и касови хитове, започващ с майсторското ѝ изпълнение в "Китайски квартал" (1974 г.).

Дънауей се превъплъщава в ролята на Евелин Мълвей, мистериозната жена, която въвлича детектив Джейк Гитс (Джак Никълсън) в тъмна и сложна мрежа от убийства, кръвосмешения и катастрофални бизнес сделки, като че ли е олицетворение на всяка фатална жена, която някога се е появявала на сцената на класическия ноар. Но Дънауей открива и ужасно наранената същност на героинята си и превръща Евелин от пастиш в пълноценно и емоционално съзвучно човешко същество. Критиците и наградите бързат да номинират Дънауей за ролята и тя получава втория си Оскар, както и номинации за Златен глобус и БАФТА. Дънауей се бори упорито за изпълнението си - битките ѝ с режисьора Роман Полански не са тайна - но за съжаление тя губи "Оскар" от Елън Бърстин за "Алис вече не живее тук" (1974). Въпреки това изпълнението на Дънауей щеше да издържи проверката на времето.

Блестящите роли в "The Towering Inferno" (1974 г.) и политическия трилър на Сидни Полак "Три дни на кондора" (1975 г.) предшестват едно от най-добрите ѝ телевизионни изпълнения - това на радиопроповедничката от епохата на депресията Ейми Семпъл Макферсън в "Изчезването на Ейми" (1976 г.). Още по-изненадваща е ролята ѝ в "Мрежата" (1976), разтърсващия филм на Пади Чайефски за телевизионната индустрия. Дънауей извлича всички усилия в ролята на изгряваща изпълнителна директорка, която не се спира пред нищо, за да напредне в кариерата си - дори и да си легне с ветерана продуцент Уилям Холдън. Критиците отново единодушно възхваляват Дънауей и тя най-накрая получава "Оскар" за ролята си, както и "Златен глобус".

Изненадващо, кариерата на Дънауей започва да буксува след спечелването на "Оскар". Тя е ефективна в ролята на модна фотографка, която преживява тревожни видения в "Очите на Лора Марс" (1978), но е пропиляна в неблагодарни роли като недоволната бивша на отрудения боксьор Джон Войт в "Шампионът" (1979) и съпруга на детектива Франк Синатра в "Първият смъртен грях" (1980). След това се появява Mommie Dearest (1981), биографичният филм на режисьора Франк Пери за актрисата Джоан Крауфорд, базиран на книгата на дъщеря ѝ Кристина. Самата Крауфорд е похвалила Дънауей в ранните етапи на кариерата си и макар някои критици да дават положителни оценки за изпълнението ѝ - по-специално за степента, в която физически се преобразява в Крауфорд - повечето се спират на истеричния диалог и крещящите сцени на насилие над деца. Клиповете, в които Дънауей като Крауфорд крещи "Край на телените закачалки!", веднага стават повод за смях по нощната телевизия, а в отговор на високата стойност на филма се появяват значителни гейове. Дънауей обаче не намира нищо от тази реакция за забавно и по-късно признава, че съжалява, че е приела ролята. Независимо дали е смехотворно, или гениално, никой не може да отрече, че Дънауей хвърля всичко от себе си в ролята. Продължаващият култов успех на филма доказва, че тя е успяла да се превърне в Крауфорд.

Отзвукът от "Най-скъпата мама" засенчва последвалите проекти на Дънауей, които включват главната роля в телевизионния филм "Евита Перон" (1981) и завръщане на Бродуей в "Проклятието на болното сърце" през 1982 г. Обезкуражена, тя се премества в Лондон с втория си съпруг, фотографа Тери О'Нийл, който също е бил продуцент на "Mommie Dearest". През следващите няколко години Дънауей се появява епизодично във филми, повечето от които подчертават новоизградения ѝ статут на икона в лагера. "Злата дама" (1983) е абсурдна, почти софткорд драма на Майкъл Уинър, в която Дънауей е в ролята на магистрална разбойничка от 18-ти век. Почитателите на ранните ѝ драматични творби бяха също така ужасени от ролята ѝ на крещяща вещица, която се бори с "Момичето от стомана" на Хелън Слейтър в "Супергърл" (1984). Единствено наградената със "Златен глобус" поява в тромавия минисериал "Остров Елис" (1984 г.) дава някаква почивка от негативната преса, която сега продължава да я преследва.

Дънауей се завръща в Съединените щати през 1987 г. след развода си с О'Нийл и се опитва да възстанови кариерата и репутацията си, като участва в няколко независими драми. Получава широка оценка за ролята си на някогашна бляскава жена, повалена от алкохола, в "Barfly" (1987) на Барбет Шрьодер и е изпълнителен продуцент и звезда на "Cold Sassy Tree" (1989), телевизионна адаптация на популярния роман на Олив Ан Бърнс за независима жена, която се залюбва с наскоро овдовелия собственик на магазин (Ричард Уидмарк). През останалата част от десетилетието Дънауей е изключително заета както в големи холивудски филми, така и в независими продукции, въпреки че силните ѝ жени понякога имат и неприятно дрезгави страни. Тя е мразовитата съпруга на Робърт Дювал в антиутопичния трилър "Историята на прислужницата" (1990) и участва с глас като Евелин Мълвей в "Двамата Джейкъбс" (1990), злополучното продължение на "Китайски квартал". Други забележителни изпълнения са като нещастната съпруга на психиатъра Марлон Брандо в "Дон Хуан ДеМарко" (1994), като дъщерята на хвърления в затвора клан Джийн Хекман в "Камера" (1996) и като барман, попаднал в центъра на заложническа схватка, в "Албиносният алигатор" (1996) на Кевин Спейси. По-късно получава номинации за Гилдията на филмовите актьори и Златен глобус като матрона на заможно еврейско семейство, изпаднало в смут, в "Съмракът на голдъните" (1996). Може би най-доброто ѝ превъплъщение през десетилетието е ролята на съблазнителна убийца, която се опитва да разколебае непоколебимия лейтенант Коломбо (Питър Фалк) в "Коломбо: Всичко е в играта" (1993), която ѝ носи "Еми" за 1994 г. През 1998 г. печели третия си "Златен глобус" в ролята на шефката на агенцията за модели Вилхелмина Купър в биографичния филм "Джия" (1998), в който Анджелина Джоли изпълнява ролята на обречения модел Джия Каранги.

90-те години на миналия век също не са безоблачни за Дънауей. Тя е въвлечена в грозно съдебно дело срещу Андрю Лойд Уебър, след като той закрива постановката на мюзикъла си "Sunset Blvd." в Лос Анджелис с твърдения, че тя не е способна да пее по неговите стандарти. По-късно искът е уреден извънсъдебно за неразкрита сума. Националното турне на "Майсторски клас" на Терънс МакНали, посветено на легендарната оперна дива Мария Калас, завършва с участието ѝ в съдебен процес за законните права върху пиесата. Очакваше се проектът да се превърне в следващата ѝ голяма филмова роля, но остана незавършен повече от десетилетие след турнето през 1996 г. Опитът ѝ да се прослави в ситком в "Трябваше да си ти" (1993 г.), с Робърт Урич в главната роля, е посрещнат с всеобща незаинтересованост, а преди отмяната на проекта е обявено, че той ще бъде преработен без Дънауей.

Графикът на Дънауей остава натоварен от 2000 г. нататък, предимно в телевизията и малки независими филми. Тя се снима заедно с Марк Уолбърг и Хоакин Финикс като съпругата на криминалния престъпник Джеймс Каан в The Yards (2000 г.), след което прави режисьорския си дебют с късометражния The Yellow Bird (2001 г.) по пиесата на Тенеси Уилямс. По-младата публика за първи път усеща особената звездна сила на Дънауей като майката на Иън Сомърхолдър в "Правилата на привличането" (2002), усилената адаптация на Роджър Авари по романа на Брет Истън Елис, след което Дънауей се разгорещява като безмилостен съдия на знаменитости в риалити сериала "Звездоброй" (2005).

Дънауей написва мемоарите си "Looking For Gatsby" през 1995 г., една година преди да получи звездата си на Холивудската алея на славата. През цялата си професионална кариера е обвързана с интригуващи мъже - от Лени Брус до Марчело Мастрояни, и е два пъти омъжена; първият ѝ съпруг е певецът Питър Улф от популярната през 70-те години рок група The J. Geils Band. Лиъм О'Нийл, синът ѝ от втория ѝ съпруг Тери, тръгва по нейните стъпки с малки актьорски роли от 2004 г. По-късно баща му хвърля бомба през 2003 г., като разкрива, че Лиъм не е техен биологичен син, а е осиновен - твърдение, което Дънауей преди това отрича.

Следват поредица от епизодични роли в малко гледани филми, но Дънауей неочаквано се връща в публичното пространство по време на наградите "Оскар" през 2017 г. Събрала се отново с Уорън Бийти по повод 50-годишнината на "Бони и Клайд", двойката беше избрана да връчи наградата за най-добър филм в края на вечерта. Преди да излезе на сцената, Бийти по погрешка получи резервен плик за най-добра актриса в главна роля, който вече беше спечелен от Ема Стоун за La La Land (2016). Несигурен какво да направи, когато отвори плика и откри грешката, Бийти се забави във времето и показа картата на Дънауей; неразбрала намерението му, актрисата обяви, че "Оскар" за най-добър филм получава "La La Land". По време на благодарствената реч на продуцента Джордан Хоровиц той беше информиран, че действителният победител в категорията "Най-добър филм" е "Лунна светлина" (2016). По време на настъпилия хаос на сцената Бийти поднесе искрено обяснение и извинение за грешката, като същевременно бе подложен на добронамерени подигравки от страна на водещия Джими Кимъл.

След прекъсването на актьорската си кариера и запомнящия се момент на Оскарите Дънауей се завръща в седлото като актриса, която работи по-често през 70-те години. През изминалата година тя се е снимала в три филма, изпълнявайки главните роли в The Bye Bye Man (2017), The Case for Christ (2017) и Inconceivable (2017), като се очаква да има още проекти. Иконата също така е начело на рекламната кампания на Gucci за лято 2018 г. за тяхната чанта Sylvie и има планирано шоу на Бродуей за 2019 г. - И.И. превод