Мелани Грифит (Melanie Griffith)

Мелани Грифит е родена на 9 август 1957 г. в Ню Йорк в семейството на тогавашния модел/бъдеща актриса Типи Хедрен и бившия детски актьор, превърнал се в рекламен мениджър, Питър Грифит. Бракът на родителите ѝ е прекратен, когато тя е на четири години, и Типи завежда Мелани в Лос Анджелис, за да започне наново. Типи попада в полезрението на великия режисьор Алфред Хичкок, който ѝ дава главни роли в "Птиците" (1963) и "Марни" (1964). През 1964 г. тя се омъжва за тогавашния си агент Ноел Маршал (развеждат се през 1982 г.), а Мелани израства с трима доведени братя. Междувременно баща ѝ се жени за Нанита Грийн Самюълс и има още две деца: Трейси Грифит и Клей А. Грифит.

Мелани също така израства с тигри и лъвове, тъй като Типи и Ноел ги отглеждат за филма "Рев" (1981), в който семейството по-късно се снима. Актьорската кариера на Мелани обаче започва като модел само на деветмесечна възраст в реклама, а по-късно се появява като статист в "Смит! (1969 г.) и Експериментът Харад (1973 г.), където се влюбва в Дон Джонсън, колегата на майка ѝ. Тя е само на 14 години, докато той е 22-годишен с два анулирани брака. Типи подхожда много либерално и позволява на Мелани да заживее с Дон на крехка възраст. Въпреки че Мелани не харесваше моделството, тя продължи да го прави, за да си плаща сметките. Един ден тя отива на среща с режисьора Артър Пен за нещо, което смята за задача на модел. Всъщност това било прослушване за филма му "Нощни движения" (1975) и Пен ѝ дал ролята на избягала нимфетка. Тя се колебае, но Джонсън я насърчава да приеме ролята. Тя се съгласява, но се страхува да играе пред камера. Пен проявява бащински интерес към нея и тя се чувства уверена и се представя завладяващо, като прави пикантни голи сцени. Това веднага я вкарва в ролята на нимфетка и води до още роли, а красивото ѝ голо тяло е постоянна част от филми като Ha-Gan (1977) и Joyride (1977). Тя се омъжва и за Джонсън, с когото избягват през 1976 г., но съюзът им приключва в рамките на шест месеца.

За съжаление с напредването на кариерата ѝ тя става все по-зависима от наркотиците и алкохола - факт, добре известен на ръководителите на студията, които спират да я разглеждат за роли в игрални филми. Мелани започва да се занимава с работа в телевизията, където се запознава с втория си съпруг, Стивън Бауер, на снимачната площадка на телевизионния филм She's in the Army Now (1981). Той ѝ помага да преодолее проблемите си с наркотиците и алкохола и я кара да посещава уроци по актьорско майсторство при Стела Адлер в Ню Йорк. Курсовете се отплащат, тъй като режисьорът Брайън Де Палма я кани за порноактриса в мистериозното си убийство "Двойник" (1984 г.), а сексапилното ѝ и забавно изпълнение ѝ носи възторжени отзиви и наградата за най-добра поддържаща актриса на Националното дружество на филмовите критици и номинация за "Златен глобус". Джонатан Демме е толкова впечатлен от изпълнението ѝ, че ѝ дава главната женска роля в "Нещо диво" (1986), без дори да я прослушва. Филмът е комерсиален провал, но бързо се превръща в култов любимец на видео и кабелна телевизия, а Мелани отново получава похвали от критиката и номинация за "Златен глобус".

Раждането на първото ѝ дете, Александър, през 1985 г. не помага за спасяването на затруднената ѝ брачна връзка и скоро след това тя и Бауер се разделят. Мелани получава главни роли в "Череша 2000" (1987 г.) и "Бурен понеделник" (1988 г.), но филмите почти не излизат на екран. Скоро писателите се питат кога широката публика ще забележи тази уникална и талантлива актриса. Кариерата на Мелани се издига рязко, когато Майк Никълс ѝ възлага ролята на енергичната секретарка Тес Макгил в "Работещо момиче" (1988) - касов хит, за който получава номинация за "Оскар" като най-добра актриса и печели "Златен глобус" като най-добра актриса в комедия. Продължаващата злоупотреба с наркотици обаче едва не унищожава кариерата ѝ за пореден път и Никълс я вкарва в рехабилитационна клиника. По пътя към клиниката тя се обажда на бившия си съпруг Джонсън за подкрепа и двамата се сдобряват след излизането ѝ от клиниката. Тя забременява, развежда се с Бауер и се омъжва повторно за Джонсън през 1989 г., а по-късно същата година се ражда дъщеря им Дакота Джонсън. Трезвата Мелани вече се концентрира върху филмовата си кариера: нейното продължение на "Работещо момиче" е хичкоковският градски трилър на Джон Шлезинджър "Пасифик Хайтс" (1990 г.). Той има умерен успех, но повечето от филмите, които избира, се провалят сериозно, особено "Огънят на суетата" (1990), който я събира отново с режисьора Брайън Де Палма. Въпреки че във всичките си филми се представя искрено, тя често е превъплъщавана неправилно, като задъханият ѝ глас на малко момиченце не помага в ролята ѝ на шпионин в Shining Through (1992) и на детектив от отдел "Убийства", който работи под прикритие в еврейската общност на хасидите в Ню Йорк в A Stranger Among Us (1992).

Мелани е очарователна в ролята на улична проститутка, която се сприятелява с група ученици от началното училище в "Млечни пари" (1994), но филмът получава отрицателни отзиви и се представя зле в касите. Тя прави малко завръщане при критиците за поддържащата си роля на отчаяна домакиня в Nobody's Fool (1994), който я събира отново с Брус Уилис, нейния колега от "Огнище", и Пол Нюман, нейния колега от The Drowning Pool (1975). Получава и номинация за "Златен глобус" за работата си в добре приетия телевизионен минисериал "Момичетата от Бъфало" (1995), последван от още един хитов филм - ансамбловия "Сега и тогава" (1995). Личният ѝ живот обаче отново влиза в заглавията на вестниците, тъй като тя напуска Джонсън заради собствените му проблеми с употребата на наркотици, сдобрява се с него за кратко, когато той изтрезнява, за да го напусне отново, този път заради Антонио Бандерас, женения ѝ колега от "Двама много" (1995). И тя, и Бандерас създават скандал през 1995 г. с бурния си романс, а таблоидите следят всяка тяхна стъпка, включително развода ѝ с Джонсън и развода му със съпругата Ана Леса. Мелани забременява с третото си дете, а през 1996 г. двамата с Бандерас сключват брак. Ражда се дъщеря им Стела Бандерас и скандалната двойка получава прошка от обществеността и медиите.

Мелани печели силни отзиви в независими филми като "Още един ден в рая" (1998 г.), където играе съучастничка в престъпна група, употребяваща хероин и бягаща, и в направения по поръчка филм "RKO 281" (1999 г.), в който се превъплъщава в актрисата Марион Дейвис - роля, която ѝ носи номинации за "Златен глобус" и "Еми" като най-добра актриса в поддържаща роля. Мелани обаче става зависима от болкоуспокояващи и през 2000 г. се връща в рехабилитационна клиника. Тя пише за своята борба и възстановяване в дневника си на официалния си уебсайт. Greenmoon Productions, продуцентската компания, която тя създава заедно с Бандерас, произвежда няколко провала, като например филма "Луда по Алабама" (1999), режисиран от Бандерас. Кариерата ѝ понася още един удар, когато телевизионният ѝ сериал "Аз и Джордж" (1998 г.) дори не е излъчен. След като заснема филмите "Сесил Б. Обезумяла" (2000) и "Завинаги Лулу" (2000), Мелани озвучава Стюарт Литъл 2 (2002) и играе поддържащи роли в незначителните филми "Темпо" (2003), като приятелката на Силвестър Сталоун в "Сянка" (2003) и като Барбара Маркс в "Нощта, която нарекохме ден" (2003) с Денис Хопър в ролята на Франк Синатра, но нито един от тези филми не прави вълна в боксофиса. В резултат на това предложенията за филми и телевизия пресъхват.

През 2003 г. находчивата Мелани се обръща към сцената на Бродуей и пълни залите с ролята си на убийцата Рокси Харт в мюзикъла "Чикаго", за която получава възторжена рецензия от театралния критик на "Ню Йорк Таймс". Това й вдъхва нова увереност, тъй като никога преди това не е пяла, танцувала и не е била на сцената на Бродуей. През 2005 г. тя изненадва зрителите, като играе майка на две възрастни жени в телевизионния сериал "Близнаци" (2005), който е отменен след един сезон. Опитва се да възроди кариерата си с друг опит за телевизионен сериал - Viva Laughlin (2007 г.), но той е отменен само след два епизода. Мелани не играе отново до края на десетилетието, защото, по нейно самопризнание, не може да получи никакви стойностни роли. През 2009 г. тя отново е в рехабилитационна клиника след поредния рецидив, като излиза от нея след тримесечен престой. В професионален план тя се сблъсква с още по-голямо разочарование през 2012 г., когато сериалът "Тази американска домакиня" (2012) на Lifetime, който Бандерас продуцира за нея, така и не е излъчен. През 2012 г. тя се връща на сцената и играе майката на Скот Каан в написаната от него пиеса, озаглавена "Няма друг път освен през". Тя впечатлява Каан дотолкова, че той я препоръчва на продуцентите на телевизионния си сериал Hawaii Five-0 (2010). От 2014 г. тя започва да играе повтаряща се роля като негова майка в сериала.

Също през 2014 г. Мелани подава молба за развод с Бандерас, позовавайки се на "непреодолими различия" след близо двадесет години съвместен живот. Тя никога не е обсъждала публично причините за развода и не е промотирала игралния си филм Autómata (2014), последният път, в който играе с Бандерас. За финализирането на развода е необходима една година, през което време тя и Бандерас правят една важна съвместна поява на дипломирането на дъщеря им Стела в гимназията. Тя също така направи още една публична поява с друг бивш съпруг, Дон Джонсън, в Saturday Night Live (1975 г.), за да подкрепи дъщеря им Дакота, която беше водеща за тази седмица. Дакота рекламираше звездното си превъплъщение в "Петдесет нюанса сиво" (2015), като по този начин продължи семейната традиция да бъде филмова актриса. Мелани поддържа близки връзки с трите си деца и с майка си Типи Хедрен. Тя участва в различни благотворителни организации, включително в набирането на средства за резервата на Типи "Шамбала" - убежище за диви животни. Мелани ръководи и организация с нестопанска цел за подпомагане на деца, претърпели изгаряне. Мелани е самотна и децата ѝ живеят сами, затова тя посвещава по-голямата част от времето си на търсене на актьорски роли. - И.И. превод