Олимпия Дукакис (Olympia Dukakis)

Дългогодишна и уважавана актриса на класическата и съвременната сцена, тази велика дама става известна и търсена филмова актриса едва на 56-годишна възраст, когато изиграва великолепна роля на сардоничната майка на Шер в романтичната комедия "Лунен удар" (1987 г.), която печели "Оскар". Тогава филмовите (и телевизионните) фенове откриват това, което театралната публика на Източното крайбрежие е открила десетилетия преди това - Олимпия Дукакис е актьорско съкровище. Приспособимостта ѝ към различни етноси (гръцки, италиански, еврейски, източноевропейски и др.), както и хамелеонската ѝ гъвкавост във всичко - от авангардна комедия до сурова трагедия - я поддържат в продължение на 30 години като един от най-добрите холивудски актьори.

Олимпия Дукакис е родена на 20 юни 1931 г. в Лоуел, Масачузетс, дъщеря на гръцки имигранти - Александра (Христос) от Пелопонес и Константин С. Дукакис от Анадола. Специализира физиотерапия в Бостънския университет, където се дипломира с бакалавърска степен. Олимпия практикува като физиотерапевт по време на епидемията от полиомиелит. По-късно се завръща в Алма матер и постъпва в магистърската програма по сценични изкуства, като получава магистърска степен по изящни изкуства.

Олимпия постига ранен успех, като се изявява първо на сцената, където играе в летни представления и в няколко репертоарни и шекспирови трупи в целия окръг. На 30-годишна възраст дебютира на Бродуей като дубльорка в "Документите от Асперн", след което има много кратки участия в пиесите "Абрахам Кокран" (1964 г.) и "Кой кой е в ада" (1974 г.). През 1999 г. е премиерата на пиесата за една жена "Rose" в Националния театър в Лондон, а след това и на Бродуей през 2000 г. Пиесата ѝ носи наградата Outer Critics Circle Award и номинация за Drama Desk Award и тя продължава да обикаля страната с нея.

Олимпия е виждана на нюйоркска сцена в постановката "The Milk Train Doesn't Stop Here Anymore" на Roundabout Theatre (2011), в Сан Франциско в постановката "Vigil" на A.C.T. (2011) и като "Проспера" в "Бурята" (2012) на Shakespeare & Co. Участвала е в над 130 постановки извън Бродуей и в регионални театри, сред които Public Theatre, A.C.T., Shakespeare in the Park, Shakespeare & Co. и Williamstown Summer Theatre Festival, където е била и асоцииран директор. През лятото на 2013 г. я гледаме отново в Shakespeare & Co. в главната роля в "Майка Кураж и нейните деца".

През 1962 г. Олимпия се омъжва за югославско-американския актьор Луис Зорич. Двойката от Ню Йорк става съосновател на The Whole Theatre Company в Монтклер, Ню Джърси, и ръководи компанията в продължение на 19 години (1971-1990). Като актриса, режисьор, продуцент и преподавател, тя все още намира време да отглежда трите им малки деца. В продължение на четиринадесет години тя е и преподавател в Нюйоркския университет. Триумфира в театъра с "Човекът си е човек", за която получава наградата "Офроудуей" през 1962 г.; няколко постановки на "Вишнева градина" и "Майка Кураж"; "Шест персонажа в търсене на автор"; "Татуировката на розата"; "Чайка"; "Бракът на Бет и Бу" (още една награда "Оби"); и най-вече многобройните ѝ изпълнения на главната роля в "Хекуба". Голяма част от успехите ѝ са започнати в стените на собствената ѝ театрална компания, която насърчава раждането на нови и неизпробвани пиеси.

Богатият режисьорски опит на Олимпия включва много от класическите произведения: "Орфей се спуска", "Домът на Бернарда Алба", "Чичо Ваня" и "Докосване до поета", както и по-съвременни ("Полет над кукувиче гнездо" и "Децата на Кенеди"). Освен това адаптира за театралната трупа пиеси като "Майка Кураж" и "Троянки". По време на брака си тя и съпругът ѝ преживяват общи успехи, като участват заедно в "Пътуване през дългия ден в нощта", "Камино Реал", "Три сестри" и "Чайка", както и в много други. И двамата са майстори интерпретатори на чеховски пиеси - едно от последните им актьорски сътрудничества е в "Цикълът на Чехов" през 2003 г.

Дебютирайки несполучливо с малка роля на психично болна в "Лилит" (1964), тя има склонност да се насочва към нестандартни филми с различни разклонения на етническата майка. Тя играе майка на такива главни герои като Дъстин Хофман в "Джон и Мери" (1969), Джоузеф Болоня в култовата комедия "Създадени един за друг" (1971) и Рей Шарки в "The Idolmaker" (1980). Интересно е, че именно кражбата на сцени на Бродуей в комедията "Социално осигуряване" (1986 г.) привлича вниманието на режисьора Норман Джуисън и ѝ спечелва филмовата роля в "Лунен удар" (1987 г.). Наградата "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля е последната от поредицата награди, които печели за тази роля, включително наградите на филмовите критици в Лос Анджелис, "Златен глобус" и "Американска комедия".

От този момент нататък среброкосата Олимпия често е първа на опашката за редица роли на матрони: "Стоманени магнолии" (1989 г.), "Баща" (1989 г.), "Виж кой говори" (1989 г.), "Клубът на гробището" (1993 г.), "Опусът на г-н Холанд" (1995 г.) и "Майка" (1995 г.).

В телевизията получава висока оценка за работата си, особено за симпатичната транссексуална хазяйка Анна Мадригал в известния минисериал "Приказки за града" (1993 г.) и продълженията му "Още приказки за града" (1998 г.) (номинация за "Еми") и "Още приказки за града" (2001 г.). Освен това е гледана в епизоди на "Скучно до смърт" (2009 г.) и в телевизионните филми "Последният от русите бомбардировачи" (2000 г.) (Джуди Денч), "Синатра" (1992 г.) (номинация за "Златен глобус") и "Жана д'Арк" (1999 г.) (номинация за "Еми"). Тази работа е сред повече от 40 други сериали, минисериали и гост-звездни роли, които тя натрупва през дългата си кариера. Няколко постоянни телевизионни роли също са по пътя ѝ с "Центърът на вселената" (2004), "Скучно до смърт" (2009), "Секс и насилие" (2013), "Прости ми" (2013), "Switch" (2018) и едно последно завръщане към популярната ѝ роля на Анна Мадригал с продължението на сериала "Приказки за града" (2019).

Седемдесетгодишната актриса почти не забавя темпото и продължава силно в хилядолетието с най-добрите поддържащи филми, сред които "Намереният" (2002), "Събитието" (2003), главната роля в мистерията "Войната на Чарли" (2003), "Нещото за моите хора" (2005), Исус, Мария и Джоуи (2005), Далеч от нея (2006), Ден в огъня (2006), В страната на жените (2007), Последните пазители (2013), Малка игра (2014), 7 китайски братя (2015), Инфилтратор (2016), Счупени връзки (2016) и Промяна във въздуха (2018). Филмът Cloudburst (2011 г.), в който си поделя главната роля с Бренда Фрикър, се превръща в любимец на критиката и публиката, като печели множество награди за "Най-добър филм" и няколко отличия за "Най-добра актриса" (Сиатъл, Сан Диего) на различни филмови фестивали.

Запален либерал и демократ, тя е братовчедка на кандидата за президент на САЩ през 1988 г. Майкъл Дукакис. Освен това тя е силен защитник на правата на жените и на екологичните каузи. Олимпия публикува своя автобиографичен бестселър "Попитай ме пак утре: през 2003 г. - интроспективна хроника, изпълнена с характерната за нея откровеност и язвителен хумор. Тя също така е популярна като лектор, който изнася лекции на най-различни теми - от живота в театъра до феминизма, болестта на Алцхаймер, диабета и остеопорозата.

Заклет нюйоркчанин, тя живее там след смъртта на съпруга си през 2018 г. и до смъртта си през май 2021 г. Получава наградата за цялостно творчество от Фондация "Гръцка Америка", почетния медал на Националния клуб по изкуствата и звезда на холивудската Алея на славата. - И.И. превод