Робърт Шон Ленард (Robert Sean Leonard)

Един от актьорите, които са заслужили много признание и слава, но неведнъж е трябвало да се лишат от тях, е Робърт Шон Леонард, познат на повечето като д-р Джеймс Уилсън в сериала "Д-р Хаус" (2004). Но кариерата му обхваща редица класически филми, редом с такива величия като Даниел Дей-Луис, Крисчън Бейл, Пол Нюман и Дензъл Уошингтън.

Роден като Робърт Лорънс Леонард в Уестланд, Ню Джърси, той учи първо в университета Фордъм, а след това в Колумбийския университет. След това е приет в Гилдията на филмовите актьори, като променя второто си име на "Шон". Първата актьорска роля на Леонард е в "Моите две любови" (1986), където получава малка роля. Същата година участва и в "Проектът Манхатън" (1986). Филмът е съспенс трилър с участието на Джон Литгоу и разказва за научен експеримент, стигнал твърде далеч.

Леонард продължава с тези първи филми и получава роля в Bluffing It (1987), а след това се снима в друга тийнейджърска комедия: Най-добрият ми приятел е вампир (1987). Следващата му роля е една от най-запомнящите се. Той заема второто място в "Обществото на мъртвите поети" (1989 г.) срещу Робин Уилямс и Итън Хоук. Героят му Нийл Пери е млад студент, чиято страст към актьорското майсторство е задушена от страха от гнева на баща му и от господството на родителите му в живота му. Макар Робин Уилямс да си спечелва номинация за "Оскар", Леонард прави наистина достойно за "Оскар" изпълнение.

Двадесетгодишният актьор вече е на прав път и продължава да играе в още един филм, номиниран за "Оскар": (1990) с Пол Нюман в главната роля. Леонард възобновява бунтарския си младежки стил от "Мъртви поети", като играе едно от децата, разминаващи се между консервативните методи на баща си и собствените си идеи. Леонард продължава с не толкова успешния "Женени за него" (1991). Две години след това Леонард постига огромен успех в три различни филма.

Първо, той участва в "Много шум за нищо" (1993) на Кенет Брана. С бюджет от 8 млн. долара филмът печели 60 млн. долара и остава един от най-успешните филми по пиеса на Шекспир. Леонард е заобиколен от други таланти, освен Брана, като Брайън Блесд, Кейт Бекинсейл, Дензъл Уошингтън, Майкъл Кийтън и Ема Томпсън. Леонард играе образа на Клаудио и за съжаление е критикуван от няколко критици за играта си. Други обаче, като Роджър Ебърт, защитиха младия изпълнител на главната роля, чийто герой е подведен да мисли, че годеницата му изневерява.

През същата година Леонард изпълнява главната роля във филма Swing Kids (1993), в който участват още Крисчън Бейл, Франк Уейли, Барбара Хърши и Кенет Брана, който, вместо да издигне Леонард, Бейл и Уейли, отказва да участва във филма. Филмът, още един успех за Леонард, разказва историята на група приятели от Хитлеровата младеж, които се опитват да запазят нещо, което обичат - лайнди хопа. Отзивите са смесени, но филмът има верни последователи и до днес.

През същата година Леонард получава по-малка роля в сложния и артистичен филм на Мартин Скорсезе "Епоха на невинност" (1993) с участието на Даниел Дей-Люис, Уинона Райдър и Мишел Пфайфър. Филмът разказва за аристократ, който трябва да избере между две жени и да рискува скандал. Филмът носи на Райдър номинация за "Оскар" и победа за най-добър костюм. Самият Леонард играе малкия син на Дани Арчър и играе решаваща роля в края на филма.

След тези три страхотни филма кариерата на Леонард се забавя. Въпреки че играе в три различни филма през 1996 г. (продуцирания от Оливър Стоун "Убиец": Дневник на убийството (1995) с Джеймс Уудс в главната роля, лекия Момчетата от съседния вход (1996) и романтичния Обичам те, не те обичам (1996)), нито един от тях не е толкова успешен, колкото тези, които прави през 1993 г. След това Леонард продължава да играе в (наред с други неща) "Последните дни на дискотеката" (1998 г.) и трилъра "Наземен контрол" (1998 г.) с Кийфър Съдърланд, Хенри Уинклър и Брус Макгил. - И.И. превод