Джак Никълсън (Jack Nicholson)

Джак Никълсън, американски актьор, продуцент, режисьор и сценарист, е трикратен носител на "Оскар" и дванадесеткратен номиниран. Никълсън се отличава и с това, че е един от двамата актьори - другият е Майкъл Кейн - които са получавали номинация за "Оскар" през всяко десетилетие от 60-те до 80-те години на миналия век.

Никълсън е роден на 22 април 1937 г. в Нептун, Ню Джърси. Отгледан е с убеждението, че баба му е негова майка, а майка му, Джун Франсис Никълсън, шоугърла, е по-голямата му сестра. Той открива истината през 1975 г. от журналист на списание Time, който проучва негов профил. Смята се, че истинският му баща е или Доналд Фурчило, американски шоумен от италиански произход, или Еди Кинг (Едгар Киршфелд), роден в Латвия и също в шоубизнеса. Произходът на майката на Джак е ирландски, а в по-малка степен - английски, немски, шотландски и уелски.

Никълсън прави филмовия си дебют в Б-филм, озаглавен "Убиецът на плачещи бебета" (1958). Издигането му в Холивуд далеч не е стремително и в продължение на години той поддържа кариерата си с гостувания в телевизионни сериали и редица филми на Роджър Корман, включително "Малкият магазин на ужасите" (1960).

Първият път, когато Никълсън сяда на режисьорския стол, е в "Шофирай, каза той" (1971). Преди това пише сценария на филма "Пътуване" (1967 г.) и е съсценарист на филма "Глава" (1968 г.), в който участват "Мъпетите". Големият му пробив идва с Easy Rider (1969 г.) и ролята му на пропития с алкохол адвокат Джордж Хансън, която носи на Никълсън първата му номинация за "Оскар". Филмовата кариера на Никълсън се разраства през 70-те години на миналия век с категоричното си представяне в "Пет лесни парчета" (1970). Сред другите забележителни творби на Никълсън през този период са главните роли в шедьовъра на Роман Полански "Китайски квартал" (1974) и "Полет над кукувиче гнездо" (1975), за който печели първия си "Оскар" за най-добър актьор.

80-те години на миналия век започват с още една определяща кариерата на Никълсън роля - Джак Торънс в адаптацията на Стенли Кубрик по романа на Стивън Кинг "Сиянието" (1980). Следват поредица от добре приети филми, сред които "Условията на издръжливост" (1983), който носи на Никълсън втория му "Оскар"; "Честта на Прици" (1985) и "Вещиците от Истуик" (1987). В "Батман" (1989) на Тим Бъртън той изпълнява ролята на друг известен злодей - Жокера. През 90-те години на ХХ век се снима в такива разнообразни филми като "Няколко добри мъже" (1992), за който получава още една номинация за "Оскар", и двойна роля в "Марс атакува! (1996).
Макар че в "Отшелниците" (2006) Никълсън отново демонстрира тъмната страна на актьорския си талант, последните му роли подчертават физическите и емоционалните усложнения, с които се сблъсква човек в края на живота си. Най-забележителната от тях е безпардонно мизантропският Мелвин Удал в "Колкото е хубаво, толкова е хубаво" (1997), за който печели третия си "Оскар". Оттенъци на този образ се забелязват в "За Шмид" (2002), "Нещо трябва да се даде" (2003) и "Списъкът с кофите" (2007). В допълнение към номинациите за Оскар и наградите "Оскар" Никълсън има седем награди "Златен глобус", а през 2001 г. получава отличието на Кенеди център. През 1994 г. той става и един от най-младите актьори, получили наградата за цялостен принос на Американския филмов институт.

Никълсън има шест деца от пет различни жени: Дженифър Никълсън (р. 1963 г.) от единствения му брак със Сандра Найт, който приключва през 1966 г.; Кейлъб Годард (р. 1970 г.) с колежката си от "Пет леки парчета" (1970 г.) Сюзън Анспач, който автоматично е осиновен от тогавашния съпруг на Анспач Марк Годард; Хани Холман (р. 1982 г.) с датския супермодел Уини Холман; Лорейн Никълсън (р. 1990 г.) и Рей Никълсън (р. 1992 г.) с второстепенната актриса Ребека Брусард; и Теса Гурин (р. 1994 г.) с агента по недвижими имоти Дженин Мари Гурин. Най-дългата връзка на Никълсън са 17-те немоногамни години, които той прекарва с Анджелика Хюстън; тя приключва, когато Брусар обявява, че е бременна с неговото дете. - И.И. превод