Лорън Бакол (Lauren Bacall)

Лорън Бакол е родена като Бети Джоан Перске на 16 септември 1924 г. в Ню Йорк. Тя е дъщеря на Натали Вайнщайн-Бакал, румънска еврейска имигрантка, и Уилям Перске, роден в Ню Джърси, от полски еврейски родители. Семейството ѝ е от средната класа, като баща ѝ работи като търговец, а майка ѝ - като секретарка. Двамата се развеждат, когато е на пет години, и след това тя рядко вижда баща си.

Като ученичка тя първоначално иска да стане танцьорка, но по-късно сменя посоката и се насочва към актьорството. Учи в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, след което посещава Образованието си получава в Highland Manor, частен пансион в Таритаун, Ню Йорк (благодарение на щедростта на заможни чичовци), а след това в гимназия Julia Richman, което ѝ позволява да се изяви в някои продукции извън Бродуей.

След завършване на училище започва да се занимава с моделство и благодарение на красотата си се появява на корицата на Harper's Bazaar, едно от най-популярните списания в САЩ. Съпругата на известния режисьор Хауърд Хоукс забелязва снимката в изданието и се договаря със съпруга си Лорън да се яви на екранен тест. В резултат на положителния резултат тя получава ролята на Мари Браунинг в "Да имаш и да нямаш" (1944), трилър с Хъмфри Богарт, когато е само на 19 години. Това не само дава началото на една страхотна кариера, но и на една от най-големите любовни истории в Холивуд (тя се омъжва за Богарт през 1945 г.). Това е и първият от няколкото филма с участието на Боги и Бакол.

След "Поверителен агент" (1945) Лорън получава второ място в "Големият сън" (1946) с Богарт. Мистерията, в ролята на Вивиан Стърнууд Рътлидж, има огромен успех. Въпреки че снима по един филм годишно, всяка продукция е очаквана с нетърпение от публиката. През 1947 г., отново със съпруга си, Лорън се снима в трилъра Dark Passage (1947). Филмът държи кинозрителите на ръба на седалките им. На следващата година тя се снима с Богарт, Едуард Г. Робинсън и Лайънъл Баримор в "Кий Ларго" (1948 г.). Криминалната драма е още по-напрегната от предишния ѝ филм.

През 1950 г. Лорън се снима в Bright Leaf (1950) - драма, чието действие се развива през 1894 г. Филмът е забележителен с това, че тя се появява без съпруга си - неин партньор е Гари Купър. През 1953 г. Лорън се появява в първата си комедия в ролята на Шатце Пейдж в "Как да се омъжиш за милионер" (1953). Филмът, с участието на звездите Мерилин Монро и Бети Грейбъл, е хит по всички кина в Америка.

След заснемането на филма Designing Woman (1957), който излиза на екран през 1957 г., Хъмфри Богарт умира на 14 януари от рак на гърлото. Съсипана от факта, че е вдовица, Лорън се завръща на сребърния екран с филма The Gift of Love (1958) през 1958 г. в ролята на Робърт Стак. Продукцията се оказва голямо разочарование. Неустрашима, Лорън се връща в Ню Йорк и се появява в няколко пиеси на Бродуей с огромно одобрение от критиката. Тя изпитва удоволствие да играе пред жива публика, а публиката от своя страна се наслаждава на прекрасните ѝ изпълнения.

Лорън отсъства от големия екран в продължение на пет години, но се завръща през 1964 г., за да участва във филмите Shock Treatment (1964) и Sex and the Single Girl (1964). Последният филм е комедия с участието на Хенри Фонда и Тони Къртис. През 1966 г. Лорън се снима в "Харпър" (1966) с Пол Нюман и Джули Харис, който е един от характерните филми на първия.

Редувайки времето си между филмите и сцената, Лорън се завръща през 1974 г. в "Убийство в Ориент експрес" (1974). Филмът, създаден по бестселъра на Агата Кристи, се превръща в огромен хит. Освен това носи на Ингрид Бергман третия ѝ "Оскар". Всъщност огромният звезден актьорски състав спомага за успеха му. Две години по-късно, през 1976 г., Лорън се снима заедно с Джон Уейн във филма "Стрелецът" (1976). Филмът е последният за Уейн - той умира от рак през 1979 г. В края на 1979 г. Лорън се появява заедно с добрия си приятел Джеймс Гарнър в двоен епизод на "Досиетата Рокфорд": Лъвове, тигри, маймуни и кучета (1979) от поредицата "Досиетата Рокфорд".

Следващата роля на Лорън е в големия ансамблов филм HealtH (1980 г.), в който отново играе с Джеймс Гарнър, а през 1981 г. играе актриса, преследвана от луд почитател, във филма The Fan (1981 г.). Трилърът е абсолютно завладяващ с Лорън в главната роля, отново играеща срещу своя добър приятел Джеймс Гарнър, което прави три поредни екранни роли с Лорън срещу Джеймс Гарнър. След тази продукция Лорън отново отсъства от киното, този път в продължение на седем години. През това време тя отново се появява на сцените на Бродуей. Когато се завръща, това става за снимките на филмите "Среща със смъртта" (1988) и "Господин Норт" (1988). След филма "Мизъри" (1990 г.) и няколко филма, създадени за телевизията, Лорън се появява през 1996 г. във филма "Моите съграждани американци" (1996 г.) - комедийна лудория с Джак Лемън и Джеймс Гарнър в ролята на двама бивши президенти и техните забежки. През 1997 г. Лорън се появява във филма "Огледалото има две лица" (1996 г.) в една от най-добрите роли в по-нататъшната си кариера, срещу Барбра Стрейзънд, където Лорън е номинирана за най-добра актриса в поддържаща роля както от Академията, така и от "Златен глобус", като печели "Златен глобус" за ролята.

Въпреки възрастта си и влошеното си здраве, тя се завръща в малък мащаб в англоезичния дублаж на Hauru no ugoku shiro (2004) на Хаяо Миязаки ("Howl's Moving Castle", по романа за юноши на Даяна Уин Джоунс) в ролята на Вещицата от Пустошта, както и в няколко други роли до 2008 г., но след това актьорските изяви на обичаната актриса стават все по-редки. Лорън Бакол умира на 12 август 2014 г., пет седмици преди да навърши 90 години. - И.И. превод