Хенри Уинклър / Henry Winkler

Хенри Франклин Уинклер е роден на 30 октомври 1945 г. в Манхатън, Ню Йорк. Родителите му, Илзе Анна Мария (Хадра) и Хари Ървинг Уинклер, са германски еврейски имигранти, които избягват Холокоста, като се преместват в САЩ през 1939 г. Баща му е президент на международна компания за дървен материал, а майка му работи заедно с баща му. Уинклер е братовчед на Ричард Белцер.

Уинклер израства с "високо ниво на ниска самооценка". През цялото начално училище и гимназията той се бори с академичните проблеми. Това се дължи на това, което по-късно той определя като дислексия. Родителите му очаквали, че в крайна сметка ще работи с тях в дърводобивната компания. Той обаче имал други планове, тъй като смятал, че ролите на сцената са ключът към неговото щастие. Актьорският дебют на Уинклер е в осми клас, когато играе ролята на Били Бъд в едноименната училищна пиеса. След завършването на гимназията "Макбърни" Уинклър успява да се справи със затрудненията си в ученето и да постигне успех във висшето образование. През 1967 г. получава бакалавърска степен от Emerson College, а през 1970 г. - магистърска степен по изящни изкуства от Yale School of Drama. По-късно получава почетна докторска степен по еврейска литература през 1978 г. от колежа "Емерсън".

След колежа основният му приоритет е да стане актьор. Ако това обаче не се окаже успешно, иска да стане детски психолог поради дълбокия си интерес към работата с деца. Подобно на много други актьори, той започва кариерата си с участие в 30 реклами. Първата му голяма филмова роля е във филма "Властелините на Флатбуш" (1974 г.), в който играе член на бруклинска банда. След това участва в новия сериал на ABC, чието действие се развива през 50-те години на ХХ век - "Щастливи дни" (1974). Той получава ролята на отпадналия от гимназията и мазник Артър "Фонзи" Фонзарели. През първите няколко епизода героят се появява рядко, тъй като ABC първоначално се опасява, че ще бъде възприет като хулиган. Героят обаче става изключително популярен сред зрителите и продуцентите на сериала решават да дадат на Фонзи по-значима роля в сериала.

След това рейтингът на сериала започва да се покачва, а Фонзи се превръща в икона на 70-те години на миналия век и в олицетворение на готиното. Мотоциклетът му, коженото му яке, жестът с вдигнат палец и изричането на фразата "Aayyyy!" се превръщат в телевизионни запазени марки. За разлика от много други звезди от 70-те години, които се прочуват за кратко време и развиват "големи глави", Уинклър успява да остане здраво стъпил на земята и избягва да попадне в този капан. Казват, че дори след като популярността му рязко се покачва, той е по-любезен и приятен. Той остава в сериала до неговото прекратяване през 1984 г.

В средата на 80-те години на ХХ век, след като "Щастливи дни" (1974 г.) вече е зад гърба му, Уинклър решава да се насочи към продуциране и режисура. Той продуцира и режисира няколко телевизионни предавания и филми, сред които най-вече "Макгайвър" (1985) и "Сабрина, вещицата тийнейджърка" (1996). В средата на 90-те и началото на 2000-те години той успява да се наложи отново сред по-младото поколение кино и телевизионни зрители, като участва в популярните филми "Писък" (1996 г.) и "Водният момък" (1998 г.) и в сериали като "Практика" (1997 г.) и "Задържано развитие" (2003 г.).

През 2018 г., след повече от 45 години в развлекателната индустрия, той печели първата в историята си награда "Еми" за праймтайм: за ролята си в сериала на HBO "Бари" (2018 г.): "Изключителен поддържащ актьор в комедиен сериал". В допълнение към филмовите си участия Уинклър е и утвърден автор. В периода 2003-2007 г. той е съавтор на 12 детски романа заедно с Лин Оливър. Поредицата се нарича "Ханк Зипцер, най-големият недодялан човек в света" (Hank Zipzer, the World's Greatest Underachiever). Книгите се основават на ранните му борби с дислексията и за това време са продадени повече от два милиона книги.

Уинклър е женен от 1978 г. за Стейси Уинклър (по баща Вайцман), от която има три деца. Заедно участват активно в различни детски благотворителни организации. През 1990 г. те са съоснователи на Мрежата за действие за деца (CAN), която осигурява безплатна имунизация на над 200 000 деца. Уинклър участва и в ежегодния телетон за церебрална парализа, Фондацията за епилепсия на Америка, ежегодната кампания "Играчки за децата", Националния комитет за изкуство за хора с увреждания и Специалните олимпийски игри.

През септември 2003 г. Уинклър претърпява личен неуспех, когато неочаквано умира Джон Ритър. В този ден Уинклър е на снимачната площадка на филма "8 прости правила... за запознанства с дъщеря ми тийнейджърка" (2002 г.) за гостуване и е един от последните хора, които разговарят с Ритър. - И.И. превод