Айс Кюб – роден О’Шей Джаксън-старши в Саут Сентръл, Лос Анджелис – тръгва от кварталните дворове, където римите са начин да назовеш живота, и още като тийнейджър пише текстове, които по-късно ще се превърнат в хроника на цяла епоха. Първият национален пробив идва с N.W.A: „Straight Outta Compton“ (1989) носи неговия подпис в парчета като „Straight Outta Compton“, „Gangsta Gangsta“ и „Express Yourself“. След разрив по бизнес линии през 1990 г. той захвърля удобната траектория и започва соло – „AmeriKKKa’s Most Wanted“ (1990) и „Death Certificate“ (1991) превръщат гнева в поезия и продават милиони, а „The Predator“ (1992) и „Lethal Injection“ (1993) затвърждават гласа му като летописец на Западния бряг. Паралелно Кюб изгражда сцена около себе си – от Yo-Yo и Del the Funky Homosapien до екипи като Da Lench Mob – и накрая обединява силите с WC и Mack 10 в Westside Connection („Bow Down“, 1996). По-късно следват „War & Peace“ (1998–2000), „Laugh Now, Cry Later“ (2006), „Raw Footage“ (2008), „I Am the West“ (2010) и политически наостреното „Everythang’s Corrupt“ (2018); през 2016 г. влизa в Rock and Roll Hall of Fame като част от N.W.A.
Киното се появява не като странична прищявка, а като втори език. Дебютът в „Момчета от квартала“ (1991) на Джон Сингълтън – ролята на Дъбо – му дава тежест на драматичен актьор. Скоро идват „Higher Learning“ (1995), „Three Kings“ (1999) и режисьорският му пръв филм „The Players Club“ (1998). Истинската авторска марка в комедията е „Петък“ (1995), който Кюб съавторства и продуцира – улична миниатюра, превърнала се в култова трилогия („Next Friday“, 2000; „Friday After Next“, 2002). В новия век той редува хитове и франчайзи: бръснарницата като обществен салон в „Barbershop“ (2002) и „Barbershop 2“ (2004), фамилната комедия „Are We There Yet?“ (2005) и сериалът по нея, екшън витрината „xXx: State of the Union“ (2005), после полицейският дует „Ride Along“ (2014) и „Ride Along 2“ (2016). В „21 Jump Street“ (2012) и „22 Jump Street“ (2014) той краде сцени като капитан Диксън, а като продуцент на „Straight Outta Compton“ (2015) разказва собствената митология на N.W.A, докато синът му О’Шей Джаксън-младши го изиграва на екрана. Следват „Fist Fight“ (2017), нежно-ироничното „The High Note“ (2020) и, за ново поколение, гласът на Суперфлай в „Teenage Mutant Ninja Turtles: Mutant Mayhem“ (2023).
Извън студията и сцената Кюб гради инфраструктура: компанията му Cube Vision стои зад редица филми и сериали; през 2017 г. съосновава лигата BIG3 – професионален трима-на-трима баскетбол с ветерани от НБА – и я превръща в ежегодно лятно турне със собствена публика и правила. Личният му живот е стабилна опора: женен за Кимбърли Уудръф от 1992 г., баща на пет деца, сред които актьорът О’Шей Джаксън-младши.
Днес (2025) Айс Кюб продължава да едве-езичен артист – рапър, който не е свалил перото, и филмов автор, който умее да отвори врата за смях, без да затваря очи за реалността. Той поддържа BIG3, развива нови проекти с Cube Vision, работи по музика (включително съвместни издания с ветерани от Западния бряг) и се появява избирателно на екран – от семейни комедии до социално остри истории. От „Straight Outta Compton“ до „Friday“ и „Barbershop“ траекторията му остана последователна: да даде лице и ритъм на квартала – и да го превърне в култура, която не се огъва.
Айс Кюб – роден О’Шей Джаксън-старши в Саут Сентръл, Лос Анджелис – тръгва от кварталните дворове, където римите са начин да назовеш живота, и още като тийнейджър пише текстове, които по-късно ще се превърнат в хроника на цяла епоха. Първият национален пробив идва с N.W.A: „Straight Outta Compton“ (1989) носи неговия подпис в парчета като „Straight Outta Compton“, „Gangsta Gangsta“ и „Express Yourself“. След разрив по бизнес линии през 1990 г. той захвърля удобната траектория и започва соло – „AmeriKKKa’s Most Wanted“ (1990) и „Death Certificate“ (1991) превръщат гнева в поезия и продават милиони, а „The Predator“ (1992) и „Lethal Injection“ (1993) затвърждават гласа му като летописец на Западния бряг. Паралелно Кюб изгражда сцена около себе си – от Yo-Yo и Del the Funky Homosapien до екипи като Da Lench Mob – и накрая обединява силите с WC и Mack 10 в Westside Connection („Bow Down“, 1996). По-късно следват „War & Peace“ (1998–2000), „Laugh Now, Cry Later“ (2006), „Raw Footage“ (2008), „I Am the West“ (2010) и политически наостреното „Everythang’s Corrupt“ (2018); през 2016 г. влизa в Rock and Roll Hall of Fame като част от N.W.A.
Киното се появява не като странична прищявка, а като втори език. Дебютът в „Момчета от квартала“ (1991) на Джон Сингълтън – ролята на Дъбо – му дава тежест на драматичен актьор. Скоро идват „Higher Learning“ (1995), „Three Kings“ (1999) и режисьорският му пръв филм „The Players Club“ (1998). Истинската авторска марка в комедията е „Петък“ (1995), който Кюб съавторства и продуцира – улична миниатюра, превърнала се в култова трилогия („Next Friday“, 2000; „Friday After Next“, 2002). В новия век той редува хитове и франчайзи: бръснарницата като обществен салон в „Barbershop“ (2002) и „Barbershop 2“ (2004), фамилната комедия „Are We There Yet?“ (2005) и сериалът по нея, екшън витрината „xXx: State of the Union“ (2005), после полицейският дует „Ride Along“ (2014) и „Ride Along 2“ (2016). В „21 Jump Street“ (2012) и „22 Jump Street“ (2014) той краде сцени като капитан Диксън, а като продуцент на „Straight Outta Compton“ (2015) разказва собствената митология на N.W.A, докато синът му О’Шей Джаксън-младши го изиграва на екрана. Следват „Fist Fight“ (2017), нежно-ироничното „The High Note“ (2020) и, за ново поколение, гласът на Суперфлай в „Teenage Mutant Ninja Turtles: Mutant Mayhem“ (2023).
Извън студията и сцената Кюб гради инфраструктура: компанията му Cube Vision стои зад редица филми и сериали; през 2017 г. съосновава лигата BIG3 – професионален трима-на-трима баскетбол с ветерани от НБА – и я превръща в ежегодно лятно турне със собствена публика и правила. Личният му живот е стабилна опора: женен за Кимбърли Уудръф от 1992 г., баща на пет деца, сред които актьорът О’Шей Джаксън-младши.
Днес (2025) Айс Кюб продължава да едве-езичен артист – рапър, който не е свалил перото, и филмов автор, който умее да отвори врата за смях, без да затваря очи за реалността. Той поддържа BIG3, развива нови проекти с Cube Vision, работи по музика (включително съвместни издания с ветерани от Западния бряг) и се появява избирателно на екран – от семейни комедии до социално остри истории. От „Straight Outta Compton“ до „Friday“ и „Barbershop“ траекторията му остана последователна: да даде лице и ритъм на квартала – и да го превърне в култура, която не се огъва.
June 15, 1969 – Los Angeles, California, USA